*Строители и общинари без свян от хората и без страх от Бога прибират в джобовете си стотици хиляди лева, лъжейки, че са извършвали ремонти на божи храмове
*И става чудо - кметът Цанков и негови служители проглеждат, отивайки в черквата в Раяновци
Как ли би изглеждала черквата „Св. св. Кирил и Методий" в с. Раяновци, ако строителят „Валдо Клюнков и сие" бе вложил всичките дадени му безконтролно от Община Белоградчик 122 хиляди лева? От тях той обаче реално влага едва 57 хиляди.
Не може да не се признае на белоградчишкия кмет Емил Цанков, че умее да използва ситуациите. Така след една-две бури в края на 2007 г. той успява да представи нещата така трагични, че държавата отпуска на общината над половин милион лева за възстановяване на „жестоко" пострадали сгради от природната стихия в Белоградчишко. Пиша в кавички „жестоко", защото всъщност всеки може да види, че фактически са преведени пари не само за отстраняване пораженията, а за цялостни основни ремонти и за пълно подновяване на сградите, терените около тях и оградите им.
Но видят ли се списъците с платените СМР за „възстановяване", всеки ще остане с впечатлението, че не буря и не ураган са вилнели над Белоградчишко, а направо е преминало торнадо от най-висока степен. Поне това показва плащането за цялостна направа на съвсем нови покриви, пълните измазвания на вътрешността на сградите, изработването на нови циментови подове и изолации, смяната на всички врати и прозорци, прокарване на водопроводи и електрификация, поставянето на теракоти, дворови настилки и огради. Но, няма лошо, ако за това са взети парите. Ала не! А колко работа за платеното действително е извършена, ще се разбере по-долу. Интересно е, че няма човек от държавните институции, който да провери наистина ли е имало такива поражения от вятъра през декември 2007 г. Още по-интересно е, че никой в Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към МС не се е замислил каква е тази атеистична природна стихия, която строго избирателно е нападнала и сринала до основи единствено божи храмове - черквите в няколко отдалечени едно от друго села и джамията в общинския център. И защо в същия момент нито една къща плетарка или дори нито една плевня не са пострадали, за да се иска възстановяването им. Изключение правят и без това нуждаещите от дребен ремонт две сградички на кметства и изплатеният като нов покрив на сграда в с. Праужда, който обаче стои с не подменен, както се казва и с един пирон. Подобно е положението и с Физкултурния салон на училището в Белоградчик.
Там вятърът наистина е отпрал 5-6 ондулинови листа от направения скоро преди това покрив по проект „Красива България". Но Междуведомствената комисия без да погледне, дава пари на общината не само за тези 15-ина квадрата от наистина паднали платна, а за смяна на новия ондулин по почти целия покрив (375 кв. м) и за значителна подмяна на съвсем неотдавна направената и немръднала покривна конструкцията. Поне за всичко това е изплатено от общината на фирма, която явно е работила само по време на безлунни нощи, защото никой от училището не е видял да се носят и коват топове покривен материал, нито да се режат и коват нови греди и дъски. А и всеки, който хвърли поглед към върха на салона, и без да е строителен специалист, може да види сменените 15-тина квадратни метра ондулин. И толкоз.
Платените от Община Белоградчик няколко хиляди лева за несъществуващия ремонт на покривите на сградата в Праужда и на училищния спортен салон обаче са нищо в сравнение с стотиците хиляди лева, получени само от едната от фирмите, която „възстановява" повечето от черквите. Това е СД „Валдо Клюнков и сие". Дружеството е вписано в търговския регистър на софийския съд, а седалището й е в Ботевград. Фрапиращо обаче се набива в очи, че Клюнков печели търг след търг именно в Белоградчик. Така дружеството прави проектирането на единия център за настаняване на сираци, от който продължават да стърчат само основите (виж в миналия брой „Център на безгрижието две"). След това спечелва да извърши СМР (строително-монтажни работи) за възстановяване на черква с камбанария „Св.св. Кирил и Методий" в с. Раяновци. След като претупва работата (неизвършвайки нито частичка от повече от половината договорирани дейности, но взема парите за всички дейности), независимо от това после му е доверено „възстановяването" на черквата „Св. св. Константин и Елена" в с. Гранитово. А, между другото, на „Валдо Клюнков и сие" е поверен и ремонтът на покрив на кметство и салон в с. Пролазница, както и възстановяване на сградата на кметството в с. Крачимир.
Договорът за строителството на черквата в Раяновци е сключен на 5 септември 2008 г. Общатата стойност е 117 049 лв. и 53 ст. (факсимиле 1), като Община Белоградчик плаща авансово на Клюнков 58 514, 76 лв. по фактура №34 (Факсимиле 2).
Тук ще направя едно малко отклонение, за да изразя удивлението си, че такава „мощна" фирма, регистрирана през 1990 г., през септември 2008 г. е стигнала за толкова дълго време „работа" до нищожната бройка от 34 издадени фактури! Впечатлява, че на 8.10.2008 г. за аванс по друг договор с кмета Емил Цанков тя издава фактура №36, а на 1.12.2008 г. издава №44 и №45. На следващата година на 28 април - по пореден договор с Цанков фирмата издава на Община Белоградчик фактура №54, а на 2 ноември фактура №67 и т.н. (Факсимиле 3).
Това навежда на мисълта, че Клюнков приоритет е да получава пари от Община Белоградчик.
При това без много-много работа - например за платените му много над четвърт милион лева (306 519.59 лв.!) е свършена работа едва за половината пари. Защото общината му е харизала на далавера повече от 150 хил. лева. Яко, нали?
Да видим как става това. След като Емил Цанков и Валентин Клюнков подписват седемстраничен договор за ремонта на раяновската черква, веднага е преведена многохилядната авансова сума. Започва напълно безконтролна работа. Изглежда в общината ги интересува само това да превеждат стриктно пари на изпълнителя, а не поглеждат, че в договора има цяла глава „Приемане на работата".
Там, в чл. 4.1. изрично е посочено, че приемането на извършената работа става като се описва не само количеството на СМР, но и качеството на работата и вложените материали с представяне на сертификати за всеки от тях. В чл.4.2. пък е записано, че „Възложителят може да откаже да приеме отделни СМР, ако открие съществени недостатъци".
Никой обаче не само не открива недостатъци в работата и в качеството на материалите, ами дори не гледа дали по много записани дейности се влагат каквито и да е материали и дали въобще се извършват определените СМР. Никой! Въпреки че в чл.7.4. е казано: „Възложителят се задължава да осигурява за своя сметка свои упълномощени представители (проектанти, инвеститорски контрол, строителен надзор и др.)"
Контрол обаче - отникъде никакъв!
Когато във фирмата „Валдо Клюнков и сие" си наумяват, че са свършили работата, се изготвя Протокол образец 19 №1 от 1 декември. В него е казано, че възложителят е проверил и приел всички строително-монтажни работи на стойност 117 049,53 лв. И това е удостоверено с подпис на приелия обекта служител Венцислав Вътов и личния печат на кмета (Факсимиле 4).
Всичко е прието безапелационно. В общината никой не поглежда не само самия обект в какво състояние е, но и календара. Да, не е нужно да се ходи „чак" до Раяновци, за да се отвори договорът от 5 септември и да се види, че срокът на изпълнение е точно 58 дни, след което има санкции за забавянето (според чл.10.1. „в размер на 1% на календарен ден от стойността на договора за просрочен ден" или за всеки ден закъснение по 1170.49 лв.)
Има закъснение, ама ето че няма. И макар че обектът е предаден не след 58 дни (на 2 ноември), а чак на 1 декември, никой не мисли да прави отбивка и на лев от договорените пари. Дори обратното - на 20 ноември кметът Ем. Цанков и В. Клюнков подписват анекс за още 4 825.47 лв. за допълнителни СМР - озеленяване, водопровод, вертикална планировка и циментови пътеки в двора (Факсимиле 5).
Парите са платени веднага след издаване на фактура от 1.12.2008 г. Община Белоградчик изплаща окончателно и цялата сума с платежно нареждане от 2.12.2008 г. (Факсимиле 6).
По договор, при подписването му, изпълнителят е представил „парична сума или безотказна и неотменяема банкова гаранция за добро и качествено изпълнение на работите в размер на 5% от договорената цена (или 5852 лв.). Според чл. 8.3. „Гаранцията за добро изпълнение
освобождава от възложителя в едномесечен срок от подписването на протокола, удостоверяващ окончателния прием на обекта при липса на направени възражения". И тъй като ръководството на общината без възражения е платило до стотинка, отчита поредното си велико богоугодно дело.
Само че ...
Само че хората започват да говорят, че голяма част от платените работи не са извършени и всички в общината си затварят очите, а които все пак гледат какво става, не смеят да се обадят. Заваляват многобройни сигнали до МВР и Прокуратура. Най-често сигналите са анонимни, защото хората се страхуват, но законът повелява прокуратурата да реагира и на такива. Най-сетне тази година започва някаква вяла проверка, която се протака и до днес.
Но кметът Цанков научил изведнъж за това - не за проверката, а че има „някакви" неизпълнени СМР на всички обекти - назначава комисия да констатира какви са ги свършили там. И о, чудо!!!
Чудото на черквата в Раяновци
Отишлите служители изведнъж прогледнали. И вече забелязват, че няма и помен от отчетената от строителя „направа на покривна конструкция на сградата и подмяна на компрометираните греди и ребра", за което са платени от общината 2856 лв.; няма и следа от „покриване с нови керемиди тип „Брамак", за което са изплатени 4565 лв.; няма и следа от „грундиране на дървени детайли" на стойност 1092 лв., нито има „възстановяване на обшивка с иглолистни летви по сводест таван под клещови форми" на стойност 3136 лв. Дадени и съответно взети са и парите - 2257.80 лв. -без да е направена „топлоизолация 8 см върху бетонова настилка", други пък 539.60 лв. са прибрани без „покриване с мушама с един пласт воалит със залепване".
Прогледнали, общинарите забелязали, че старите прозорци и врати си стоят непипнати и съответно не е направено нито едно „изваждане на прозорци и врати от зид - всички видове"; няма никаква „доставка на врата от масивен дъб и на дъбов прозорец" (за което са дадени 1940 лв.), нито на врата 150/200, нито и на един от отчетените за докарани 13 прозореца, нито пък са монтирани. И пр. неизвършени, но платени дейности.
Вече прогледналите и с най-широко отворени очи не могли да видят и следа от „изработка на каменна чешма с корито (за 1800 лв.), нито от „изработка и монтаж на пергола около чешмата и входа (за 1050 лв.); не се откриват никъде уж доставените и монтирани 4 полилей за 292 лв.! Няма ги и уж облицованите и обработени каменни стъпала на входа!
Маже би най-смайващо е, когато хората от комисията установили, че в черквата няма пред какво да се прекръстят, защото не съществува иначе приетата и заплатена с 2260 лв. „изработка на нов иконостас и подходящо аранжиране в него на съществуващи икони"!
Накрая изчислили, че от преведените от общината 90 156.52 лв. за ремонт само на църквата, реално свършената работа е едва за 43 073,60 лв.!!!
При това в изготвената от проверяващите Сравнителна таблица въобще не става дума за качеството на работата и на материалите, които все пак са вложени.
В нея се посочва единствено заплатената, но несвършена работа. Както например, че е платено за направа на външна гладка варо-циментова настилка върху 412 кв. м, а има едва 250 квадрата, от което са „гушнати" „скромните" 1944 лв. Същото е и при очукването на вътрешната стара мазилка - вместо 490 кв.м изпълнителят е обработил 250 кв. м и е грабнал паричките от разликата. И т.н.
Ами за камбанарията? Там също няма прошка...
Със спокойствието, че от общината никой не смее да отчита реално какво е направено,
надписването е в пълна сила и тук. Няма я дървената покривна конструкция на звънарната, няма ги новите керемиди „Брамак", няма ги металните стълбища и площадки, няма я металната ажурна врата, но за всичко са дадени парите, като че ги има. Е, камбаната е почистена, за което „честно" са получени цели 470 лв. А от приетите и платени други 1072,76 лв. за 16 дейности по Електрозахранването, реално са доставени само 30-тина метра кабел на стойност 88 лева. И нищо повече!
Изглежда на определен човек в общината и на хората от фирмата на Клюнков им се е сторило
недостатъчно награбеното и го закръглили с неизпълнените дейности от анекса. От договореното в него възстановяване на 20 м водопровод и на 80 м циментови пътеки има само 70 м пътека, а така „належащите" в последния момент вертикална планировка и озеленя-ванене са платени без да е изравнено и едно камъче, без да е засадена и една тревичка. Равносметката и тук е както при другите работи: от признатите за висококачествено изпълнени дейности по анекса за 4825,47 лв. реално са извършени работи за 2335.20 лв.
Независимо от всички тези нарушения подписалия приемателния протокол Венцислав Вътов до вчера (6 октомври) не е уволнен! Стои непоколебимо на мястото си след като е приел и ремонтите на черквите в Гранитово, в Рабиша и другите обекти, където безобразията са още по-по-големи! Но за тях - друг път.
ВЛАДИМИР Савов
ИзкушеНИЕ
за размахване на член
Коментар на написаното по-горе няма да правим. Всеки читател от „камбанарията" на своята „черква" може да опрощава или обвинява когото си ще. Но, след като с работата и плащането по тази черква Изпълнител и Възложител са се изгаврили с цялото ни общество - и от религиозна, и от морална, и от законова гледна точка, „НИЕ" не можем да се въздържим да не се включим в нарушаването на договора между тях от 5.9.2008 г. В него са записали чл.11.2., който изисква строга конфиденциалност. Сиреч пазене на тайна за всичко, свързано с договорките по тази обществена поръчка.
НИЕ обаче сега им размахваме члена, в който е записано: „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма право без предварително писмено съгласие на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ да разкрива по какъвто и да
е начин и под каквато и да е форма договора или част от него и всяка информация, свързана с изпълнението му, на когото и да е. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ гарантира конфеденциалност при използуването на предоставени от изпълнителя документи по договора, като не ги предоставя на трети лица".
Да, обаче „НИЕ" разполага с пълната документация, съставяна и от Изпълнител, и от Възложител и вече я прави обществено достояние.
Коя ли от двете страни е нарушила чл. 11.2.? Не знаят ли казаното от Бисмарк: „Тайна, която я знаят двама, не е тайна!" ? Особено за в. „НИЕ"!
