Как Емил Цанков и „Валдо Клюнков и сие" изкълваха парите от черквите в Белоградчишко

*Строители и общинари без свян от хо­рата и без страх от Бога прибират в джобо­вете си стотици хиляди лева, лъжейки, че са извършвали ремонти на божи храмове

*И става чудо - кметът Цанков и негови служители проглеждат, отивайки в черква­та в Раяновци

Как ли би изглеж­дала черквата „Св. св. Кирил и Мето­дий" в с. Раяновци, ако строителят „Валдо Клюнков и сие" бе вложил всичките дадени му безконтролно от Община Бело­градчик 122 хиляди лева? От тях той обаче реално влага едва 57 хиляди.

Не може да не се при­знае на белоградчишкия кмет Емил Цанков, че умее да използва ситуациите. Така след една-две бури в края на 2007 г. той успя­ва да представи нещата така трагични, че държавата отпуска на общината над поло­вин милион лева за въз­становяване на „жестоко" пострада­ли сгради от природната стихия в Бе­лоградчишко. Пиша в ка­вички „жестоко", защото всъщност всеки може да види, че фактически са преведени пари не само за отстраня­ване пораже­нията, а за цялостни ос­новни ремонти и за пълно подновяване на сградите, терените около тях и огра­дите им.

Но видят ли се списъ­ците с платените СМР за „възстановяване", всеки ще остане с впечатление­то, че не буря и не ураган са вилнели над Белоград­чишко, а направо е пре­минало торнадо от най-висока степен. Поне това показва плащането за ця­лостна направа на съвсем нови покриви, пълните измазвания на вътреш­ността на сградите, изра­ботването на нови цимен­тови подове и изолации, смяната на всички врати и прозорци, прокарване на водопроводи и електрифи­кация, поставянето на те­ракоти, дворови настилки и огради. Но, няма лошо, ако за това са взети пари­те. Ала не! А колко работа за платено­то действително е извършена, ще се разбере по-долу. Интересно е, че няма човек от държавните ин­ституции, който да про­вери наистина ли е имало такива поражения от вя­търа през декем­ври 2007 г. Още по-интересно е, че никой в Меж­дуведомствената комисия по въз­становяване и подпомагане към МС не се е за­мислил каква е тази атеистична природна стихия, която строго изби­рателно е напад­нала и сринала до основи един­ствено божи хра­мове - черквите в няколко отдалече­ни едно от друго села и джамията в общинския цен­тър. И защо в съ­щия момент нито една къща плетарка или дори нито една плевня не са пострадали, за да се иска възстановяването им. Изключение правят и без това нуждаещите от дребен ремонт две сградички на кметства и изплатеният като нов по­крив на сграда в с. Праужда, който обаче стои с не подменен, както се казва и с един пирон. Подобно е положението и с Физкултурния са­лон на училището в Белоградчик.

Там вятърът наистина е отпрал 5-6 ондулинови листа от направения скоро преди това покрив по проект „Красива България". Но Междуведом­ствената комисия без да погледне, дава пари на общината не само за тези 15-ина квадрата от наистина паднали плат­на, а за смяна на новия ондулин по почти целия покрив (375 кв. м) и за значителна подмяна на съвсем неотдавна на­правената и немръднала покривна конструкцията. Поне за всичко това е изплатено от общината на фирма, която явно е работила само по време на безлунни нощи, защо­то никой от училището не е видял да се носят и коват топове покривен материал, нито да се ре­жат и коват нови греди и дъски. А и всеки, който хвърли поглед към вър­ха на салона, и без да е строителен специалист, може да види сменените 15-тина квадратни метра ондулин. И толкоз.

Платените от Общи­на Белоградчик няколко хиляди лева за несъ­ществуващия ремонт на покривите на сградата в Праужда и на училищния спортен салон обаче са нищо в сравнение с стотиците хиляди лева, получени само от едната от фирмите, ко­ято „възстановява" по­вечето от черквите. Това е СД „Валдо Клюнков и сие". Дружеството е вписано в търговския регистър на софийския съд, а седалището й е в Ботевград. Фрапиращо обаче се набива в очи, че Клюнков печели търг след търг именно в Бело­градчик. Така дружество­то прави проектиране­то на единия център за настаняване на сираци, от който продължават да стърчат само основи­те (виж в миналия брой „Център на безгрижието две"). След това спе­челва да извърши СМР (строително-монтажни работи) за възстановя­ване на черква с камба­нария „Св.св. Кирил и Методий" в с. Раяновци. След като претупва ра­ботата (неизвършвайки нито частичка от пове­че от половината дого­ворирани дейности, но взема парите за всички дейности), независимо от това после му е до­верено „възстановява­нето" на черквата „Св. св. Константин и Елена" в с. Гранитово. А, между другото, на „Валдо Клюнков и сие" е поверен и ремонтът на покрив на кметство и салон в с. Пролазница, както и възстано­вяване на сградата на кметството в с. Крачимир.

Догово­рът за стро­ителството на черквата в Раяновци е склю­чен на 5 сеп­тември 2008 г. Общатата стойност е 117 049 лв. и 53 ст. (факсимиле 1), като Община Белоград­чик плаща авансово на Клюнков 58 514, 76 лв. по фактура №34 (Факсимиле 2).

Тук ще направя едно малко отклонение, за да изразя удивле­нието си, че така­ва „мощна" фирма, регистрирана през 1990 г., през септем­ври 2008 г. е стигна­ла за толкова дълго време „работа" до нищожната бройка от 34 издадени фак­тури! Впечатлява, че на 8.10.2008 г. за аванс по друг дого­вор с кмета Емил Цанков тя издава фактура №36, а на 1.12.2008 г. изда­ва №44 и №45. На следващата година на 28 април - по пореден договор с Цанков фирмата из­дава на Община Бе­лоградчик фактура №54, а на 2 ноември фактура №67 и т.н. (Факсимиле 3). 

Това навежда на мисъл­та, че Клюнков прио­ритет е да получа­ва пари от Община Белоградчик.

При това без много-много работа - например за пла­тените му много над чет­върт милион лева (306 519.59 лв.!) е свършена работа едва за полови­ната пари. Защото общината му е харизала  на далавера повече  от  150 хил. лева. Яко, нали?

Да видим как става това. След като Емил Цанков и Валентин Клюнков подписват седемстраничен договор за ремонта на раянов­ската черква, веднага е преведена многохилядната авансова сума. Започва напълно без­контролна работа. Из­глежда в общината ги интересува само това да превеждат стриктно пари на изпълнителя, а не поглеждат, че в договора има цяла глава „Приемане на работата".

Там, в чл. 4.1. изрично е посочено, че приемане­то на извършената рабо­та става като се описва не само количеството на СМР, но и качеството на работата и вложените материали с предста­вяне на сертификати за всеки от тях. В чл.4.2. пък е записано, че „Въз­ложителят може да откаже да приеме отделни СМР, ако открие същест­вени недостатъци".

Никой обаче не само не открива недостатъци в работата и в качест­вото на материалите, ами дори не гледа дали по много записани дей­ности се влагат каквито и да е материали и дали въобще се извършват определените СМР. Ни­кой! Въпреки че в чл.7.4. е казано: „Възложителят се задължава да осигу­рява за своя сметка свои упълномощени пред­ставители (проектанти, инвеститорски контрол, строителен    надзор и др.)"

Контрол обаче - от­никъде никакъв!

Когато във фирмата „Валдо Клюнков и сие" си наумяват, че са свър­шили работата, се из­готвя Протокол образец 19 №1 от 1 декември. В него е казано, че въз­ложителят е проверил и приел всички строител­но-монтажни работи на стойност 117 049,53 лв. И това е удостоверено с подпис на приелия обек­та служител Венцислав Вътов и личния печат на кмета (Факсимиле 4).

Всичко е прието без­апелационно. В община­та никой не поглежда не само самия обект в какво състояние е, но и кален­дара. Да, не е нужно да се ходи „чак" до Раяновци, за да се отвори договорът от 5 септември и да се види, че срокът на изпълнение е точно 58 дни, след което има санкции за забавянето (според чл.10.1. „в раз­мер на 1% на календа­рен ден от стойността на договора за просрочен ден" или за всеки ден за­къснение по 1170.49 лв.)

Има закъснение, ама ето че няма. И ма­кар че обектът е преда­ден не след 58 дни (на 2 ноември), а чак на 1 декември, никой не ми­сли да прави отбивка и на лев от договорените пари. Дори обратното - на 20 ноември кметът Ем. Цанков и В. Клюнков подписват анекс за още 4 825.47 лв. за до­пълнителни СМР - озе­леняване, водопровод, вертикална планировка и циментови пътеки в двора (Факсимиле 5). 

Парите са платени вед­нага след издаване на фактура от 1.12.2008 г. Община Белоградчик изплаща окончателно и цялата сума с платежно нареждане от 2.12.2008 г. (Факсимиле 6).

По договор, при под­писването му, изпълните­лят е представил „парич­на сума или безотказна и неотменяема банкова гаранция за добро и ка­чествено изпълнение на работите в размер на 5% от договорената цена (или 5852 лв.). Според чл. 8.3. „Гаран­цията за добро изпълнение

освобождава от възложителя в едномесечен срок от подписването на протокола, удостоверя­ващ окончателния прием на обекта при липса на направени възражения". И тъй като ръководство­то на общината без въз­ражения е платило до стотинка, отчита поредното си велико богоугодно дело.

Само че ...

Само че хората за­почват да говорят, че го­ляма част от платените работи не са извършени и всички в общината си затварят очите, а които все пак гледат какво ста­ва, не смеят да се обадят. Заваляват много­бройни сигнали до МВР и Прокуратура. Най-чес­то сигналите са аноним­ни, защото хората се страхуват, но законът повелява прокуратурата да реагира и на такива. Най-сетне тази година започва ня­каква вяла проверка, която се протака и до днес.

Но кметът Цанков научил изведнъж за това - не за провер­ката, а че има „ня­какви" неизпълнени СМР на всички обек­ти - назначава ко­мисия да констатира какви са ги свършили там. И о, чудо!!!

Чудото на черк­вата в Раяновци

Отишлите служи­тели изведнъж прог­леднали. И вече за­белязват, че няма и помен от отчетената от строителя „направа на покривна конструкция на сградата и подмяна на компрометираните греди и ребра", за което са пла­тени от общината 2856 лв.; няма и следа от „покриване с нови керемиди тип „Брамак", за което са изплатени 4565 лв.; няма и следа от „грундиране на дървени детайли" на стойност 1092 лв., нито има „възстановяване на обшивка с иглолистни летви по сводест таван под клещови форми" на стойност 3136 лв. Даде­ни и съответно взети са и парите - 2257.80 лв. -без да е направена „то­плоизолация 8 см върху бетонова настилка", дру­ги пък 539.60 лв. са при­брани без „покриване с мушама с един пласт воалит със залепване".

Прогледнали, общинарите забелязали, че старите прозорци и вра­ти си стоят непипнати и съответно не е направе­но нито едно „изваждане на прозорци и врати от зид - всички видове"; няма никаква „доставка на врата от масивен дъб и на дъбов прозорец" (за което са дадени 1940 лв.), нито на врата 150/200, нито и на един от отчетените за докарани 13 про­зореца, нито пък са монтирани. И пр. неизвършени, но платени дей­ности.

Вече проглед­налите и с най-широко отворени очи не могли да видят и следа от „изработка на ка­менна чешма с корито (за 1800 лв.), нито от „из­работка и монтаж на пергола около чешмата и входа (за 1050 лв.); не се откриват ни­къде уж доставе­ните и монтирани 4 полилей за 292 лв.! Няма ги и уж облицованите и обработени ка­менни стъпала на входа!

Маже би най-смайващо е, ко­гато   хората от комисията уста­новили, че в    черквата няма пред какво да се пре­кръстят, защото не съществу­ва иначе приетата и за­платена с 2260 лв. „изработка на нов иконостас и подходящо аранжиране в него на съществуващи икони"!

Накрая изчислили, че от преведените от общи­ната 90 156.52 лв. за ре­монт само на църквата, реално свършената ра­бота е едва за 43 073,60 лв.!!!

При това в изготве­ната от проверяващите Сравнителна таблица въобще не става дума за качеството на работата и на материалите, кои­то все пак са вложени.

В нея се посочва един­ствено заплатената, но несвършена работа. Как­то например, че е платено за направа на външна гладка варо-циментова настилка върху 412 кв. м, а има едва 250 ква­драта, от което са „гуш­нати" „скромните" 1944 лв. Същото е и при очук­ването на вътрешната стара мазилка - вместо 490 кв.м изпълнителят е обработил 250 кв. м и е грабнал паричките от разликата. И т.н.

Ами за камбанари­ята? Там също няма прошка...

Със спокойствието, че от общината никой не смее да отчита ре­ално какво е направено,

надписването е в пълна сила и тук. Няма я дър­вената покривна кон­струкция на звънарната, няма ги новите кереми­ди „Брамак", няма ги металните стълбища и площадки, няма я металната ажурна вра­та, но за всичко са да­дени парите, като че ги има. Е, камбаната е почистена, за което „честно" са получени цели 470 лв. А от при­етите и платени други 1072,76 лв. за 16 дей­ности по Електроза­хранването, реално са доставени само 30-тина метра кабел на стойност 88 лева. И нищо повече!

Изглежда на опре­делен човек в общи­ната и на хората от фирмата на Клюнков им се е сторило

недостатъчно награбеното и го за­кръглили с неизпълнените дейности от анекса. От договореното в него възстановяване на 20 м водопровод и на 80 м циментови пътеки има само 70 м пътека, а така „належащите" в послед­ния момент вертикална планировка и озеленя-ванене са платени без да е изравнено и едно камъче, без да е заса­дена и една тревичка. Равносметката и тук е както при другите рабо­ти: от признатите за ви­сококачествено изпълнени дейности по анекса за 4825,47 лв. реално са извършени работи за 2335.20 лв.

Независимо от всички тези нарушения под­писалия приемателния протокол Венцислав Вътов до вчера (6 октом­ври) не е уволнен! Стои непоколебимо на място­то си след като е приел и ремонтите на черквите в Гранитово, в Рабиша и другите обекти, къде­то безобразията са още по-по-големи! Но за тях - друг път.

ВЛАДИМИР Савов

ИзкушеНИЕ

за размахване на член

Коментар на напи­саното по-горе няма да правим. Всеки читател от „камбанарията" на своята „черква" може да опрощава или обвинява когото си ще. Но, след като с работата и пла­щането по тази черква Изпълнител и Възло­жител са се изгаврили с цялото ни общество - и от религиозна, и от морална, и от законова гледна точка, „НИЕ" не можем да се въздържим да не се включим в нару­шаването на договора между тях от 5.9.2008 г. В него са записали чл.11.2., който изисква строга конфиденциалност. Сиреч пазене на тайна за всичко, свър­зано с договорките по тази обществена по­ръчка.

НИЕ обаче сега им размахваме члена, в който е записано: „ИЗ­ПЪЛНИТЕЛЯТ няма право без предварител­но писмено съгласие на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ да раз­крива по какъвто и да

е начин и под каквато и да е форма договора или част от него и вся­ка информация, свърза­на с изпълнението му, на когото и да е. ВЪЗ­ЛОЖИТЕЛЯТ гарантира конфеденциалност при използуването на предоставени от из­пълнителя документи по договора, като не ги предоставя на трети лица".

Да, обаче „НИЕ" раз­полага с пълната доку­ментация, съставяна и от Изпълнител, и от Възложител и вече я прави обществено дос­тояние.

Коя ли от двете страни е нарушила чл. 11.2.? Не знаят ли ка­заното от Бисмарк: „Тайна, която я знаят двама, не е тайна!" ? Особено за в. „НИЕ"!