Текст на песента в „Пер Гюнт"
Тролове-царед ворци:
Убийте го! Този син на християните прелъсти най-прекрасната дъщеря на Планинския цар! Убийте го! Убийте го!
Немирно тролче: Може ли да му кълцам пръстите?
Друго тролче: Може ли да го влача за косата?
Трол-девица: Ъъ... хей, оставете ме да го гри-зна по задника!
Трол-вещица, с черпак: Да го сварим на супа и бульон?
Друга вещица, с касапски нож: Да го изпечем на шиш или да го запържим в тенджера? Планинския цар: Охладете кръвта си!
Тролът може да има страшен вид, но кметът Цанков не вярва в силата на чудовища, които плашат децата - нали самият той сега измисли приказката за Рабишкото чудовище. Може би и е прочел в интернет съвета как да се бием с трол: "Важното е да застанеш спокойно пред него и да избегнеш първия удар."
Не мога да не правя мислени връзки между историята около Магурата и музикалната илюстрация „В пещерата на планинския цар” на композитора Едвард Григ. Докато пиша, все си пускам и пускам класическата мелодия: мотивът започва бавно и тихо в най-ниските регистри на инструментите. Виолончелата и фаготите изразяват бавните и внимателни стъпки на Ибсеновия ге рой Пер Гюнт – човекът, който заради властта и славата е готов на всичко. Той се промъква в замъка на планинския цар, за да задоволи своя лоша страст. След това двете групи инструменти се сблъскват на една и съща височина — тролите са забелязали гаврилия се с техни момичета Пер и започват да го преследват. Темпото постепенно се увеличава, музиката
става все по-силна, цигуларите скубят струните в пицикато. Самият планински цар се явява с гръм на сцената и се сблъсква с Пер, който бързо се скрива. След като скривалището на героя най-накрая е разкрито, музиката достига най-високата си и най-бърза точка, когато Пер побягва от пещерата. И точно преди преследващите го троли да го хванат, планината се срутва и ги затрупва. Извисените звуци на тимпана смълчават всички останали инструменти. Произведението завършва подобаващо — не само в музикално и в театрално, но и в реално отношение - лошият Пер успешно се спасява от възмездие. Докато пиша разкритията си за действията на Емил Цанков около пещера „Магура”, колкото повече слушам това класическо произведение, толкова повече свързвам толкова повече свързвам белоградчишкия кмет с приказния герой, който, независимо от проявата на множество отрицателни качества, накрая пак успява да избяга от правосъдието. И все повече си мисля, че както все става до сега, и този път всичко разкрито ще отмине като музикален щрих и звукът на възмущение ще потъне в дълбините на тъмната пещера Магура. А после Емил Цанков ще се върне в Белоградчик като герой, който е убил злия дракон.
Но време е да запозная публиката с реалността.
В началото на 2008 г. фирма иска от кмета Цанков да купи терена около входа на пещерата Магура - две години преди това е купила намиращите се там сгради. За да задоволи искането, Цанков „с бавни и внимателни стъпки" се промъква покрай закона.Когато е кмет през 2001 г., той е съставил акт за ПУБЛИЧНА общинска собственост на територията около входа и изхода на пещера Магура, за която преди това няма документи чия собственост е била (виж факсимиле 1).
Публичната собственост не може да бъде давана под наем, продавана или да бъде разпорежда-на без специална санкция на ОбС. Обаче, за да задоволи своята страст да продава общинско имущество на подбрани фирми, кметът на 20 март 2008 година „се скрива в пещерата" и издава Акт №129 (факсимиле 2).
С него провъзгласява за частна общинска собственост част от терените, описани в акта му от 2001 г. Емил Цанков ДОБРЕ ЗНАЕ, че „тролите на планинския цар", сиреч обществото и законът, може да го преследват, защото не съществуват правни основания и доказателства в подкрепа на съставения от него акт за частна общинска собственост. Той ЗНАЕ и че не съществува и Решение на Общински съвет - Белоградчик за промяна в статута на собственост. На пръсти тихичко заобикаля и Заповед №РД-534/12.07.2007 г. на министъра на околната
среда и водите, с която е актуализирана площта на защитената територия и тези терени около входа на пещера Магура попадат изцяло в границите на природната забележителност. И затова не подлежат на даване или продаване! Или, казано в приказно ино-сказание, те са в територията на „планинския цар", т.е. на обществото.
Ето защо Цанков се опитва да направи свои съучастници общинските съветници. Или поне да му станат неволни защитници, поемайки безотговорно колективната отговорност за продажбата на терените.
И ето, той внася за гласуване от добрите джуджета да се продаде въпросният имот. И тъй като те не могат да не се съобразят с искането му (почти всяко е зависимо от него по свои лични съображения) джудженцата от ОбС - Белоградчик приемат предложението му. Така от 11 общински съветници 9 вдигат ръчички „за", а се въздържат само 2: Нина Николова и Иван Русков. Така с гласа на джуджеш-кото мнозинство се дава път „да бъде извършена продажба по пазарни цени на имот - частна общинска собственост, представляващ имот № 206046, в землището на с. Ра-биша, местност „Магурата", съгласно АЧОС № 122/20.03.2008 г. и скица към него, с обща площ на имота 3 282 кв.м., включваш масивна сграда от 41 кв.м. и тоалетна с подход към нея от 23 кв.м.". Утвърдена е и цената на имота, в размер на 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева. Как кметът стига точно до тази цена, това е друг въпрос.
В Решението за продажба № 57 взето от Общински съвет Белогрдчик с Протокол № 6 от 07.04.2008 г. (виж факсимиле 3) е записано, че се приема сделката въз основа на Акт за частна общинска собственост №129 от 20.03 2008 г. Но никой от джуджетата не си е направило усилието да се замисли, на което вероятно е разчитал и Цанков, какъв е този акт от преди няколко дни, след като те не са гласували за неговото съставяне.
На 23 април 2008 год. в гр.Белоградчик Емил Евгениев Цанков, като представляващ Община Белоградчик, сключва с „Геотехмин" ООД — София договор за продажба на имот № 206046 в землището на с. Рабиша (факсимиле 4).
Договорът е отразен в Службата по вписвания при РС Белоградчик, забележете(!), само час след това под № 1281., акт № 160, том II, парт. 1018, дело № 7124.
С това демонстрира, че заради интереса (но не на общината!) въобще не му пука от страшните „троли" на закона. Какво значи за приказен герой като него, че със съставянето на акта за частна собственост е нарушил - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица")? Нарушени са и разпоредбите на чл.10, ал.1 от Закона за защитените територии („Собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична").
Нещо повече, без да изчака решението на ОбС - Белоградчик за продажба на имота да влезе в сила, той подписва договора. Което обаче е незаконосъобразно. Както впрочем и самото Решение №57 на ОбС - Белоградчик. Точно затова областният управител със Заповед №РД 25/19/29.042008 г. го е оспорил. Административният съд във Видин разглежда въпроса. В хода на делото дори председателят на ОбС обявява, че искането на областния управител е правилно, защото липсва решение на ОбС за извършеното от кмета трансформиране на имота от публична в частна общинска собственост. И, както може да се очаква, с Решение №57 от 20.06.2008 г. по Дело №132/2—8 г. Административният съд отменя решение № 57 на ОбС - Белоградчик (съвпадението на номер 57 е случайно).
Тогава „Геотехмин" поисква от Районния съд в Белоградчик да прогласи нищожността на договора, поради това, че е сключен в противоречие на закона. Естествено купувачът иска, поради противоречие на сключения договор с императивните разпоредби на закона, в тежест на общината връщане на платената за купуването цена, както и платените разноски по прехвърлителната сделка, плащане на съдебните разноски по настоящото съдебно производство и дължимото адвокатското възнаграждение.
В същото време никой не търси отговорност от кмета. Сякаш „тролите" - икономическа полиция, служба за БОП, прокуратура - са затрупани в пещерата и никой не мисли, дали Цанков е извършил престъпно деяние, изразяващо се в превишаване на правата си при издаването на акта за частна общинска собственост. Никой не се интересува дали Емил Евгениев Цанков е престъпил закона, като умишлено сключва този договор за покупко-продажба, от който в последствие ще произтекат значителни вреди и неблагоприятни последици за община Белоградчик, която представлява като кмет.
Ще завърша с кратък преразказ на края на историята на литературния герой Пел Гюнт. Избягал от тролите, той обикаля света, за да се развлича. Отива и до Мароко. Преуспяващ той посреща на американската си яхта поредните гости. Те го питат как той, простият човек от народа, постига такова главозамайващо издигане. А той им отговаря, че в Китай е спекулирал с църковни антикваряти, занимавал се е с продажба на роби в южните щати на Америка, току-що е продал оръжие на гръцките въстаници. И предлага благосклонно на гостите си заедно да продадат и на Турция, а после да разделят печалбите. Те обаче смутено си тръгват. В края си, когато вярна му остава единствено любимата му Солвейг, Пер се самооприличава на луковица – няма твърдо ядро и е завит от множество люспи и когато обелиш една отдолу е следващата.
ВЛАДИМИР Савов
