петък, 19 ноември 2010 г.

Съмнение за престъпление : В пещерата на белоградчишкият кмет

Текст на песента в „Пер Гюнт"
Тролове-царед ворци:
Убийте го! Този син на християните прелъс­ти най-прекрасната дъщеря на Пла­нинския цар! Убийте го! Убийте го!
Немирно тролче: Може ли да му къл­цам пръстите?
Друго тролче: Може ли да го влача за косата?
Трол-девица: Ъъ... хей, оставете ме да го гри-зна по задника!
Трол-вещица, с черпак: Да го сварим на супа и бульон?
Друга вещица, с касапски нож: Да го изпечем на шиш или да го запържим в тенджера? Планинския цар: Охладете кръвта си!

Тролът може да има страшен вид, но кме­тът Цанков не вярва в силата на чудовища, които плашат децата - нали самият той сега измисли приказката за Рабишкото чудовище. Може би и е прочел в интернет съвета как да се бием с трол: "Важното е да застанеш спо­койно пред него и да избегнеш първия удар."

Не мога да не правя мислени връзки между историята около Магурата и музикалната илюстрация „В пещерата на планинския цар” на композитора Едвард Григ. Докато пиша, все си пускам и пускам класическата мелодия: мотивът започва бавно и тихо в най-ниските регистри на инструментите. Виолончелата и фаготите изразяват бавните и внимателни стъпки на Ибсеновия ге рой Пер Гюнт – човекът, който заради властта и славата е готов на всичко. Той се промъква в замъка на планинския цар, за да задоволи своя лоша страст. След това двете групи инструменти се сблъскват на една и съща височина — тролите са забелязали гаврилия се с техни момичета Пер и започват да го преследват. Темпото постепенно се увеличава, музиката
става все по-силна, цигуларите скубят струните в пицикато. Самият планински цар се явява с гръм на сцената и се сблъсква с Пер, който бързо се скрива. След като скривалището на героя най-накрая е разкрито, музиката достига най-високата си и най-бърза точка, когато Пер побягва от пещерата. И точно преди преследващите го троли да го хванат, планината се срутва и ги затрупва. Извисените звуци на тимпана смълчават всички останали инструменти. Произведението завършва подобаващо — не само в музикално и в театрално, но и в реално отношение - лошият Пер успешно се спасява от възмездие. Докато пиша разкритията си за действията на Емил Цанков около пещера „Магура”, колкото повече слушам това класическо произведение, толкова повече свързвам толкова повече свързвам белоградчишкия кмет с приказния герой, който, независимо от про­явата на множество отри­цателни качества, накрая пак успява да избяга от правосъдието. И все пове­че си мисля, че както все става до сега, и този път всичко разкрито ще отми­не като музикален щрих и звукът на възмущение ще потъне в дълбините на тъмната пещера Магура. А после Емил Цанков ще се върне в Белоградчик като герой, който е убил злия дракон.
Но време е да запозная публика­та с реалността.
В началото на 2008 г. фирма иска от кмета Цан­ков да купи тере­на около входа на пещерата Магура - две години пре­ди това е купила намиращите се там сгради. За да задоволи ис­кането, Цанков „с бавни и внима­телни стъпки" се промъква покрай закона.
Когато е кмет през 2001 г., той е съставил акт за ПУБЛИЧНА об­щинска собстве­ност на територи­ята около входа и изхода на пещера Магура, за която преди това няма документи чия собственост е била (виж факсимиле 1).



 


Публичната собстве­ност не може да бъде да­вана под наем, продавана или да бъде разпорежда-на без специална санкция на ОбС. Обаче, за да за­доволи своята страст да продава общинско имуще­ство на подбрани фирми, кметът на 20 март 2008 година „се скрива в пеще­рата" и издава Акт №129 (факсимиле 2). 



С него провъзгласява за частна общинска собственост част от терените, описани в акта му от 2001 г. Емил  Цанков ДОБРЕ ЗНАЕ, че „тролите на планин­ския цар", сиреч обще­ството и законът, може да го преследват, защото не съществуват правни ос­нования и доказателства в подкрепа на съставения от него акт за частна об­щинска собственост. Той ЗНАЕ и че не съществу­ва и Решение на Общин­ски съвет - Белоградчик за промяна в статута на собственост. На пръсти тихичко заобикаля и Запо­вед №РД-534/12.07.2007 г. на министъра на околната
среда и водите, с която е акту­ализирана пло­щта на защите­ната територия и тези терени около входа на пещера Магура попадат изцяло в границите на природната за­бележителност. И затова не под­лежат на даване или продаване! Или, казано в приказно ино-сказание, те са в територията на „планинския цар", т.е. на об­ществото.
Ето защо Цанков се опит­ва да направи свои съучаст­ници общински­те съветници. Или поне да му станат неволни защитници, поемайки без­отговорно колективната отговорност за продажба­та на терените.
И ето, той внася за гласу­ване от добрите джуджета да се продаде въпрос­ният имот. И тъй като те не могат да не се съобра­зят с искането му (почти всяко е зависимо от него по свои лични съображе­ния) джудженцата от ОбС - Белоградчик приемат предложението му. Така от 11 общински съветници 9 вдигат ръчички „за", а се въздържат само 2: Нина Николова и Иван Русков. Така с гласа на джуджеш-кото мнозинство се дава път „да бъде извърше­на продажба по пазарни цени на имот - частна общинска соб­ственост, пред­ставляващ имот № 206046, в зем­лището на с. Ра-биша, местност „Магурата", съ­гласно АЧОС № 122/20.03.2008 г. и скица към него, с обща площ на имота 3 282 кв.м., включваш масивна сграда от 41 кв.м. и то­алетна с подход към нея от 23 кв.м.". Утвърде­на е и цената на имота, в размер на 55 000 (петде­сет и пет хиляди) лева. Как кметът стига точно до тази цена, това е друг въпрос.
В Решението за продажба № 57 взето от Общински съвет Белогрдчик с Протокол № 6 от 07.04.2008 г. (виж факсимиле 3) е за­писано, че се при­ема сделката въз основа на Акт за частна общинска собственост №129 от 20.03 2008 г. Но никой от джуджета­та не си е направи­ло усилието да се замисли, на което вероятно е разчи­тал и Цанков, какъв е този акт от преди няколко дни, след като те не са гла­сували за неговото съставяне.





 

На 23 ап­рил 2008 год. в гр.Белоградчик Емил Евгениев Цанков, като представляващ Община Белоградчик, сключва с „Геотехмин" ООД — София договор за продажба на имот № 206046 в землището на с. Рабиша (факсимиле 4). 


Договорът е отразен в Службата по вписвания при РС Бело­градчик, забележете(!), само час след това под № 1281., акт № 160, том II, парт. 1018, дело № 7124.
С това демонстрира, че заради интереса (но не на общината!) въобще не му пука от страшните „троли" на закона. Какво значи за приказен герой като него, че със съста­вянето на акта за частна собственост е нарушил - публична общин­ска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица")? Нару­шени са и разпоредбите на чл.10, ал.1 от Закона за защитените територии („Собствеността на дър­жавата, която не е изклю­чителна държавна соб­ственост, и на общините върху горите, земите и во­дните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична").
Нещо повече, без да изчака решението на ОбС - Белоградчик за продажба на имота да влезе в сила, той подписва дого­вора. Което обаче е незаконосъобразно. Както впрочем и са­мото Решение №57 на ОбС - Белоград­чик. Точно затова областният упра­вител със Заповед №РД 25/19/29.04­2008 г. го е оспорил. Административният съд във Видин раз­глежда въпроса. В хода на делото дори председателят на ОбС обявява, че искането на об­ластния управител е правилно, защо­то липсва решение на ОбС за извър­шеното от кмета трансформиране на имота от публична в частна общинска собстве­ност. И, както може да се очаква, с Решение №57 от 20.06.2008 г. по Дело №132/2—8 г. Администра­тивният съд отменя реше­ние № 57 на ОбС - Бело­градчик (съвпадението на номер 57 е случайно).
Тогава „Геотехмин" по­исква от Районния съд в Белоградчик да прогласи нищожността на догово­ра, поради това, че е сключен в противоречие на закона. Ес­тествено купува­чът иска, поради противоречие на сключе­ния договор с императив­ните разпоредби на зако­на, в тежест на общината връщане на платената за купуването цена, както и платените разноски по прехвърлителната сдел­ка, плащане на съдебните разноски по настоящото съдебно производство и дължимото адвокатското възнаграждение.
В същото време никой не търси отго­ворност от кмета. Сякаш „тролите" - икономическа полиция, служба за БОП, прокуратура - са затру­пани в пещерата и никой не мисли, дали Цанков е извършил престъпно деяние, изразяващо се в превишаване на права­та си при издаването на акта за частна общинска собственост. Никой не се интересува дали Емил Евгениев Цанков е прес­тъпил закона, като умиш­лено сключва този дого­вор за покупко-продажба, от който в последствие ще произтекат значителни вреди и неблагоприятни последици за община Белоградчик, която представлява като кмет.
Ще завърша с кратък преразказ на края на историята на литературния герой Пел Гюнт. Избягал от тролите, той обикаля света, за да се развлича. Отива и до Мароко. Преуспяващ той посреща на американската си яхта поредните гости. Те го питат как той, простият човек от народа, постига такова главозамайващо издигане. А той им отговаря, че в Китай е спекулирал с църковни антикваряти, занимавал се е с продажба на роби в южните щати на Америка, току-що е продал оръжие на гръцките въстаници. И предлага благосклонно на гостите си заедно да продадат и на Турция, а после да разделят печалбите. Те обаче смутено си тръгват. В края си, когато вярна му остава единствено любимата му Солвейг, Пер се самооприличава на луковица – няма твърдо ядро и е завит от множество люспи и когато обелиш една отдолу е следващата.

ВЛАДИМИР Савов

Няма коментари:

Публикуване на коментар