които ще получат 1 млн. лв. както всяко от другите девет национални съкровища.
На бляскавата церемония на 9 март в София по недоразумение символичния чек с милиона за скалите грабна белоградчишкият кмет Емил Цанков, а не изготвилото го сдружение. Затова мнозина подозират, че премиер-министърът го даде предизборно на Цанков по съпартийна линия.
Всъщност белоградчишкият кмет никога не е виждал проекта, по който ще се работи с този милион. Идеята е дело на неговия сериозен опонент – кметицата на с. Боровица Соня Димитрова.
- Започнахме работа по този проект през миналата година – разказва пред в. „НИЕ” тя. – С тази цел първо регистрирахме сдружение „Боров камък” с председател Борис Страшимиров.
Боров камък е най-голямата от белоградчишките скали и е обявен за природна забележителност в 1976 г. В неговото подножие по времето на цар Иван Асен е имало манастир, изгорен по време на турското владичество.
В 1866 година на същото място е издигната черквата ”Св. Троица”, в която и до днес се ползват запазени
средновековни каменни свещници.
Именно възстановяването на тази света обител, както и привличането на туристи към скалата от която растат боровете, дали името и на селото, са приоритетна цел на кметицата.
Запустена, потънала в гора и храсталак, благодарение на усилията й дарители помагат за почистването на терена, за оправяне на оградата и направата на дверите на църквата. Това продължава и сдружението. Събран е екип, доведени са архитекти и конструктори от Бургас, София и Видин, които изработват три свързани един с друг проекта, за осъществяването на които се разчита на кандидатстване по европейски програми.
- По наше предложение Видинската Света митрополия призна за Боровишки манастир църквата с региона й. За игумен бе назначен игуменът на Клисурския манастир архимандрит Антим – разказва Соня Димитрова.
Проектът, разделен на три подпроекта, предвижда прокарване на електрификация и водопровод от селото до манастира, който е на близо 2 км от него. Така не само ще има ток и вода в манастира, а и атрактивно осветление вечер ще огрява чудно красивата скала. Вторият подпроект предвижда ремонт, реставрация и вертикална планировка на църквата „Св. Троица”. А третият цели възстановяване на старото килийно и класно училище в района на манастира и преустройството му в комплекс за духовно-културни и социални дейности.
- Ходих за съдействие къде ли не – споделя амбициозната боровишка кметица. – След неколкократни срещи с тогавашния министър Божидар Димитров, той ми обеща по-бързо финансиране от това поевропейските програми. В същото време кметът на Белоградчик е искал правителството да финансира проект за екопътека и някакъв туристически център.
Да, обаче когато националното гласуване определя Белоградчишките скали за „Чудо на България”,
Емил Цанков не разполага с никакъв готов проект, каквото е изискването за бързо финансиране. И добре че в правителствените канцеларии е проектът за Боровица. Когато обаче министър-председателят връчва чека, Емил Цанков се спуска и го грабва.
- Това е проект не на Цанков, а на Боровица – категорична е Соня Димитрова. – От този милион той не е спечелил и стотинка! Неговото действие е не уважение към тези, които почти една година работят по този проект. Емилцанковото „участие” бе само да спъва работата. Когато трябваше да се даде от ОбС линия за прокарване на комуникациите под общинския път, Цанков вместо да ни подкрепи, се изказа, че „това сдружение е с неясно минало” и че „никой не знае дали ще се финансира този проект”. Трябваше лично архимандрит Антим да пледира пред ОбС за положително решение.
Но сега Цанков си приписва всичко, снима се с чека и го размахва наляво и надясно!
Емил Цанков и неговата администрация обаче не са и виждали проекта. Той е в сдружението и от него
са категорични, че няма да му го дадат, за да го развали. Още повече хората се страхуват, че ще се получи същото, както с всички проекти за възстановяване на църкви, минали през неговата администрация – изплатени са огромни суми без да е изпълнена никаква работа. Соня Димитрова е категорична, че този милион трябва да отиде не в сметката на общината, която дължи милиони левове на своите кредитори, а директно във Видинска митрополия и харченето на парите да се контролира от областния управител.
Мирослав Петров в.НИЕ 14-16 март брой 20 2011г.
В 1866 година на същото място е издигната черквата ”Св. Троица”, в която и до днес се ползват запазени
средновековни каменни свещници.
Именно възстановяването на тази света обител, както и привличането на туристи към скалата от която растат боровете, дали името и на селото, са приоритетна цел на кметицата.
Запустена, потънала в гора и храсталак, благодарение на усилията й дарители помагат за почистването на терена, за оправяне на оградата и направата на дверите на църквата. Това продължава и сдружението. Събран е екип, доведени са архитекти и конструктори от Бургас, София и Видин, които изработват три свързани един с друг проекта, за осъществяването на които се разчита на кандидатстване по европейски програми.
- По наше предложение Видинската Света митрополия призна за Боровишки манастир църквата с региона й. За игумен бе назначен игуменът на Клисурския манастир архимандрит Антим – разказва Соня Димитрова.
Проектът, разделен на три подпроекта, предвижда прокарване на електрификация и водопровод от селото до манастира, който е на близо 2 км от него. Така не само ще има ток и вода в манастира, а и атрактивно осветление вечер ще огрява чудно красивата скала. Вторият подпроект предвижда ремонт, реставрация и вертикална планировка на църквата „Св. Троица”. А третият цели възстановяване на старото килийно и класно училище в района на манастира и преустройството му в комплекс за духовно-културни и социални дейности.
- Ходих за съдействие къде ли не – споделя амбициозната боровишка кметица. – След неколкократни срещи с тогавашния министър Божидар Димитров, той ми обеща по-бързо финансиране от това поевропейските програми. В същото време кметът на Белоградчик е искал правителството да финансира проект за екопътека и някакъв туристически център.
Да, обаче когато националното гласуване определя Белоградчишките скали за „Чудо на България”,
Емил Цанков не разполага с никакъв готов проект, каквото е изискването за бързо финансиране. И добре че в правителствените канцеларии е проектът за Боровица. Когато обаче министър-председателят връчва чека, Емил Цанков се спуска и го грабва.
- Това е проект не на Цанков, а на Боровица – категорична е Соня Димитрова. – От този милион той не е спечелил и стотинка! Неговото действие е не уважение към тези, които почти една година работят по този проект. Емилцанковото „участие” бе само да спъва работата. Когато трябваше да се даде от ОбС линия за прокарване на комуникациите под общинския път, Цанков вместо да ни подкрепи, се изказа, че „това сдружение е с неясно минало” и че „никой не знае дали ще се финансира този проект”. Трябваше лично архимандрит Антим да пледира пред ОбС за положително решение.
Но сега Цанков си приписва всичко, снима се с чека и го размахва наляво и надясно!
Емил Цанков и неговата администрация обаче не са и виждали проекта. Той е в сдружението и от него
са категорични, че няма да му го дадат, за да го развали. Още повече хората се страхуват, че ще се получи същото, както с всички проекти за възстановяване на църкви, минали през неговата администрация – изплатени са огромни суми без да е изпълнена никаква работа. Соня Димитрова е категорична, че този милион трябва да отиде не в сметката на общината, която дължи милиони левове на своите кредитори, а директно във Видинска митрополия и харченето на парите да се контролира от областния управител.
Мирослав Петров в.НИЕ 14-16 март брой 20 2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар