В Белоградчик центърът за обслужването на гражданите обслужва интересите на кмета

Елена Нешева пази бележките, 

удостоверява­щи, 

че жалбата и молбата й са приети

в общин­ската администрация на Белоградчик.

Искам чрез вестник „НИЕ” да дам широка гласност на стореното към мен от кмета на Белоградчик Емил Цанков. Още когато беше кмет в първия си мандат, месец преди да го из­хвърли жандар­мерията, подадох жалба до него. Тя бе заведена в книгата със съ­ответния входящ номер. Но след като му е преда­дена, се оказа, че е изчезнала по пътя за техниче­ската служба.

Процедурата е следната: след като жалбата се приеме и входи в Информаци­онния център за обслужване на гражданите, тя трябва да се сканира и да се запише в програмата на компютъ­ра. След това документът се носи на кмета и той го резолира към съответната служба от администраци­ята си.

Практиката обаче е документите от пощата първо да отиват при кме­та, а той преценява кои да даде на центъра и де­ловодството. Хора от ад­министрацията твърдят, че жалбите не се скани­рат. Така центърът за об­служването на граждани­те обслужва интересите на кмета.

При сегашния му мандат входих две писма: Молба за спонсорство за издаване на книгата ми и Жалба във връзка с раз­рушаване на къщата ми.

Молбата е предаде­на на главния счетоводи­тел, който ми отговаря: „Пари няма!". Жалбата е входена в компютъра, но след това изчезва - не е предадена от кмета в техническа служба. А кой не е предал? Ами който парафира - кметът Емил Цанков! След много настоява­ния комисия с началник на техническия контрол в общината Вътов, юристката и техничката дойде да провери изнесеното в жалбата ми. Издали са констативен протокол, в който пише, че етажът ми е необитаем, но не са по­сочени причините да не се живее там, а това е, защото умишлено е раз­рушен от ортаците, за да си прокарат парно и кана­лизация. И от спуканите тръби течове са разру­шили стените. Но вмес­то, както изисква закона (ЗУШ), кметът да разпо­реди разрушаване на незаконното строителство - т.е. на прокараното пар­но, той си измива ръцете и ме праща да уреждам проблемите си в съда.

Заради незаконно прокарания кюнец не само
са засегнати ел.кабелите, но и запушването
на дупката около него с хартии създава реална
опасност от пожар.

От РДНСК ми посочи­ха, че вместо кметът да ме праща на съд, трябва да изпълни чл. 195, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Там изрич­но е казано: „ал. 5. Кметът на общината може да за­дължи със заповед соб­ствениците на обекти по ал. 1 да премахнат, прео­бразуват или ремонтират неподходящи по местона­хождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и вре­менни постройки, септич­ни ями, канализационни съоръжения, насажде­ния, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движе­нието, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствие­то на гражданите"; "ал.6. 

 Кметът на общината из­дава заповед за премах­ване на строежи, които поради естествено износ­ване или други обстоя­телства са станали опас­ни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застра­шени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят".

Държа кметът Цанков да изпълни своите задъл­жения, като разпореди да се разрушат незаконното строителство на парно отопление и канализация. Не трябва да забравя, че сме го избрали, за да из­пълнява задълженията си, а не само да се голе­мее.

Елена Нешева Христова

Сделка или ... да : Цанков пак препира пари

Кметът на Белоград­чик Емил Цанков е довел общината до просяшка тояга - неизплатените дългове към фирми го­неха преди месеци два и половина милиона лева . Така че няма пари за чистенето на града, няма за елементарни дейности.

Но за приближените на Емил - ИМА пари!

В разследването си в. „НИЕ" откри фрапира­щи, смайващи действия на кмета в това отноше­ние. Ще представим на читателите някои от тях - някои, защото за трите години на управлението му, те са станали хиля­ди!!!

Може би някои си спомнят, че Емил, кой­то в първия си мандат бе кмет от СДС, после с лека ръка се отказа от лансиралата го в по­литиката партия. След няколко проучващи забежки наляво и в центъ­ра, той бе издигнат през последната предизбор­на кампания от инициативен комитет. Но след това веднага по лични съображения се хвърли в обятията на Бойкоборисовите граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Сега обаче няма да коменти­раме политическата мимикрия на Емил Цанков. Да спрем поглед на ини­циативния му ко­митет. Тези, които бяха по­вярвали и направиха кам­панията му през лятото на 2007 г. - достолепни професори от София и известни видински граж­дани, поради невъзмож­ността да осигури под­писите им при подаване на документите в РИК, набързо бяха зарязани и разменени с първи­те попаднали му негови съграждани. Тези обаче не случайно застанаха с имената си зад новия кмет - защото става дума за сделка или ... да.

Нека да видим отно­шенията с първата от членовете на инициативния му комитет Теменужка Велко­ва - пенсионерка, бивша учителка по биология. Заради услугата й - да се подпише като член на гру­пата, която издига кмет­ската кандидатура, след изборите вече избраният кмет Цанков почва да й се отплаща, а на моменти и директно да й плаща с пари от общината. Както се казва - на малки внос­ки, но постоянно.

Емил Цанков и тази година плътно подкрепяше членката на инициативния си комитет
Теменужка Велкова, да бъде преизбрана за председател на пенсионерския клуб в Белоградчик.
Възрастните хора не можеха да откажат, защото това означаваше край на субсидиране на екскурзийки и други дребни  мероприятийца.

Оставяме настрана това, че той с цялата си кметска институционална власт застана зад изби­рането й за председател на клуба на пенсионери­те (виж снимката). В слу­чая по-интересно е какви пари й е давал. Цялост­ната сума, платена й през изминалите три години досега, все още събира­ме. Но при разследването през 2009 година попаднахме на няколко документа, които безспорно показват ф и н а н с о в а т а  благосклонност на кмета към лансиралата го в изборите баба. Така с граждански договор №334 от 28.07.2009 г. Емил Цанков собственоръчно подписва да се платят на Теменужка Велкова Ни­нова, без да се знае за какво, сумата от 388 лева. По-скоро, без да има за какво, иначе и двамата си знаят защо е плаща­нето. Така че, взрем ли се в договора, не откри­ваме никъде и буква, която да показва срещу какво са й изплатени тези близо 400 лева (виж факсимиле 1). 
 

Което си е грубо закононарушение! Няма направена и никак­ва оценка в съответната графа в констативния протокол за работата по изпълнението на догово­ра. Което пак показва, че е платено за нищо.

За да „поправи" това си деяние, още на след­ващия ден - 29.07.2009 г. кметът подписва след­ващ граждански договор (№344 - виж факсимиле 2), с който плаща на съ­щата Теменужка Велко­ва други 130 лева. Този път е записано, че това е „заплащане за услуга". Дори някои от реквизити­те на договора са попъл­нени. Например, че Те­менужка „се задължава да извърши качествено изнасяне на концерт на събрание в с. Рабиша". В Констативния протокол е отбелязано, че работата по изнасянето на концер­та на събора е из­вършена и приета без/със възраже­ния, сиреч няма и буква за това как е прието. Но има само подпи­са на Теменужка като предала тая работа, но не и подпис на приел­ия концерта кмет. Парите обаче е платил.

Малко по-къс­но - на 1.10.2009 г. кметът под­писва пореден договор, според който изплаща на Теменужка след­ваща сума от 217 лв. Този път е за "подготовка на поетическа об­серватория". Ето кой е извършвал подготовката на популярната в ця­лата страна поетическа обсерватория. А ние си мислехме досега, че това са дружества и съюзи на поети и на писатели, об­щинската администра­ция, а то - Теменужка. При това в договора из­рично е посочено, че тя тоя път не се задължава „да извърши качествено услугата", както за кон­церта в с. Рабиша - под­готовката за обсервато­рията може да я спраска на две - на три. И да си гушне 217 левчета.     Да спрем с Теменуж­ка, защото, когато става дума за получени пари, тя не може да се равнява с пазача на горското сто­панство Анатолий Мето­диев Георгиев. Този Анатолий е много важен чо­век за кмета Цанков. За­щото има ли да се върши работа, той е на лице -както да стане в послед­ния момент член на ини­циативния му комитет, така и за след това - да направи например рамка на картина, да изпише букви, въпреки че Дюлгеров е художникът. Да по­гледнем документите пак от 2009 г. Още от първи­те й дни - 5 януари, Ана-толий свършва услуга на кмета, за която получава 130 лв. Още същия месец - на 26 януари той се напъва и върши 5,4 пъти по-го­ляма услуга. И получава от кмета тол­кова пъти повече пари - 707 лева. На 11 фев­руари той пак услугва на Цанков и кметът му брои 217 лв. Услужливостта на Анатолий през месец май обаче е толкова голяма, че Цанков му подписва договор за 1825 лева! Тази сума просто затъмнява следващи­те 200 лв., получени след това. И всичко това е за 2009   година. За 2008 година   295, 354 лева. Така без решение на ОбС, а съв­сем еднолично, кметът отпуска помощи, за да печели избиратели. Но не със свои пари, а на други­те избиратели той е подписал договори за различни „услуги” на 571 човека на обща сума около 140 000 лева!!! И в близо 90 процента от договорите за тези пари не е посочено точно защо са дадени. Което явно показва, че са дадени за нищо. Което си е поредно  п р е с т ъ п в а н е на закона (виж факсимиле 3). 

МИРОСЛАВ Петров

Съмнение за престъпление : В пещерата на белоградчишкият кмет

Текст на песента в „Пер Гюнт"

Тролове-царед ворци:

Убийте го! Този син на християните прелъс­ти най-прекрасната дъщеря на Пла­нинския цар! Убийте го! Убийте го!

Немирно тролче: Може ли да му къл­цам пръстите?

Друго тролче: Може ли да го влача за косата?

Трол-девица: Ъъ... хей, оставете ме да го гри-зна по задника!

Трол-вещица, с черпак: Да го сварим на супа и бульон?

Друга вещица, с касапски нож: Да го изпечем на шиш или да го запържим в тенджера? Планинския цар: Охладете кръвта си!

Тролът може да има страшен вид, но кме­тът Цанков не вярва в силата на чудовища, които плашат децата - нали самият той сега измисли приказката за Рабишкото чудовище. Може би и е прочел в интернет съвета как да се бием с трол: "Важното е да застанеш спо­койно пред него и да избегнеш първия удар."

Не мога да не правя мислени връзки между историята около Магурата и музикалната илюстрация „В пещерата на планинския цар” на композитора Едвард Григ. Докато пиша, все си пускам и пускам класическата мелодия: мотивът започва бавно и тихо в най-ниските регистри на инструментите. Виолончелата и фаготите изразяват бавните и внимателни стъпки на Ибсеновия ге рой Пер Гюнт – човекът, който заради властта и славата е готов на всичко. Той се промъква в замъка на планинския цар, за да задоволи своя лоша страст. След това двете групи инструменти се сблъскват на една и съща височина — тролите са забелязали гаврилия се с техни момичета Пер и започват да го преследват. Темпото постепенно се увеличава, музиката

става все по-силна, цигуларите скубят струните в пицикато. Самият планински цар се явява с гръм на сцената и се сблъсква с Пер, който бързо се скрива. След като скривалището на героя най-накрая е разкрито, музиката достига най-високата си и най-бърза точка, когато Пер побягва от пещерата. И точно преди преследващите го троли да го хванат, планината се срутва и ги затрупва. Извисените звуци на тимпана смълчават всички останали инструменти. Произведението завършва подобаващо — не само в музикално и в театрално, но и в реално отношение - лошият Пер успешно се спасява от възмездие. Докато пиша разкритията си за действията на Емил Цанков около пещера „Магура”, колкото повече слушам това класическо произведение, толкова повече свързвам толкова повече свързвам белоградчишкия кмет с приказния герой, който, независимо от про­явата на множество отри­цателни качества, накрая пак успява да избяга от правосъдието. И все пове­че си мисля, че както все става до сега, и този път всичко разкрито ще отми­не като музикален щрих и звукът на възмущение ще потъне в дълбините на тъмната пещера Магура. А после Емил Цанков ще се върне в Белоградчик като герой, който е убил злия дракон.

Но време е да запозная публика­та с реалността.

В началото на 2008 г. фирма иска от кмета Цан­ков да купи тере­на около входа на пещерата Магура - две години пре­ди това е купила намиращите се там сгради. За да задоволи ис­кането, Цанков „с бавни и внима­телни стъпки" се промъква покрай закона.

Когато е кмет през 2001 г., той е съставил акт за ПУБЛИЧНА об­щинска собстве­ност на територи­ята около входа и изхода на пещера Магура, за която преди това няма документи чия собственост е била (виж факсимиле 1).

 

Публичната собстве­ност не може да бъде да­вана под наем, продавана или да бъде разпорежда-на без специална санкция на ОбС. Обаче, за да за­доволи своята страст да продава общинско имуще­ство на подбрани фирми, кметът на 20 март 2008 година „се скрива в пеще­рата" и издава Акт №129 (факсимиле 2). 

С него провъзгласява за частна общинска собственост част от терените, описани в акта му от 2001 г. Емил  Цанков ДОБРЕ ЗНАЕ, че „тролите на планин­ския цар", сиреч обще­ството и законът, може да го преследват, защото не съществуват правни ос­нования и доказателства в подкрепа на съставения от него акт за частна об­щинска собственост. Той ЗНАЕ и че не съществу­ва и Решение на Общин­ски съвет - Белоградчик за промяна в статута на собственост. На пръсти тихичко заобикаля и Запо­вед №РД-534/12.07.2007 г. на министъра на околната

среда и водите, с която е акту­ализирана пло­щта на защите­ната територия и тези терени около входа на пещера Магура попадат изцяло в границите на природната за­бележителност. И затова не под­лежат на даване или продаване! Или, казано в приказно ино-сказание, те са в територията на „планинския цар", т.е. на об­ществото.

Ето защо Цанков се опит­ва да направи свои съучаст­ници общински­те съветници. Или поне да му станат неволни защитници, поемайки без­отговорно колективната отговорност за продажба­та на терените.

И ето, той внася за гласу­ване от добрите джуджета да се продаде въпрос­ният имот. И тъй като те не могат да не се съобра­зят с искането му (почти всяко е зависимо от него по свои лични съображе­ния) джудженцата от ОбС - Белоградчик приемат предложението му. Така от 11 общински съветници 9 вдигат ръчички „за", а се въздържат само 2: Нина Николова и Иван Русков. Така с гласа на джуджеш-кото мнозинство се дава път „да бъде извърше­на продажба по пазарни цени на имот - частна общинска соб­ственост, пред­ставляващ имот № 206046, в зем­лището на с. Ра-биша, местност „Магурата", съ­гласно АЧОС № 122/20.03.2008 г. и скица към него, с обща площ на имота 3 282 кв.м., включваш масивна сграда от 41 кв.м. и то­алетна с подход към нея от 23 кв.м.". Утвърде­на е и цената на имота, в размер на 55 000 (петде­сет и пет хиляди) лева. Как кметът стига точно до тази цена, това е друг въпрос.

В Решението за продажба № 57 взето от Общински съвет Белогрдчик с Протокол № 6 от 07.04.2008 г. (виж факсимиле 3) е за­писано, че се при­ема сделката въз основа на Акт за частна общинска собственост №129 от 20.03 2008 г. Но никой от джуджета­та не си е направи­ло усилието да се замисли, на което вероятно е разчи­тал и Цанков, какъв е този акт от преди няколко дни, след като те не са гла­сували за неговото съставяне.

 

На 23 ап­рил 2008 год. в гр.Белоградчик Емил Евгениев Цанков, като представляващ Община Белоградчик, сключва с „Геотехмин" ООД — София договор за продажба на имот № 206046 в землището на с. Рабиша (факсимиле 4). 

Договорът е отразен в Службата по вписвания при РС Бело­градчик, забележете(!), само час след това под № 1281., акт № 160, том II, парт. 1018, дело № 7124.

С това демонстрира, че заради интереса (но не на общината!) въобще не му пука от страшните „троли" на закона. Какво значи за приказен герой като него, че със съста­вянето на акта за частна собственост е нарушил - публична общин­ска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица")? Нару­шени са и разпоредбите на чл.10, ал.1 от Закона за защитените територии („Собствеността на дър­жавата, която не е изклю­чителна държавна соб­ственост, и на общините върху горите, земите и во­дните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична").

Нещо повече, без да изчака решението на ОбС - Белоградчик за продажба на имота да влезе в сила, той подписва дого­вора. Което обаче е незаконосъобразно. Както впрочем и са­мото Решение №57 на ОбС - Белоград­чик. Точно затова областният упра­вител със Заповед №РД 25/19/29.04­2008 г. го е оспорил. Административният съд във Видин раз­глежда въпроса. В хода на делото дори председателят на ОбС обявява, че искането на об­ластния управител е правилно, защо­то липсва решение на ОбС за извър­шеното от кмета трансформиране на имота от публична в частна общинска собстве­ност. И, както може да се очаква, с Решение №57 от 20.06.2008 г. по Дело №132/2—8 г. Администра­тивният съд отменя реше­ние № 57 на ОбС - Бело­градчик (съвпадението на номер 57 е случайно).

Тогава „Геотехмин" по­исква от Районния съд в Белоградчик да прогласи нищожността на догово­ра, поради това, че е сключен в противоречие на закона. Ес­тествено купува­чът иска, поради противоречие на сключе­ния договор с императив­ните разпоредби на зако­на, в тежест на общината връщане на платената за купуването цена, както и платените разноски по прехвърлителната сдел­ка, плащане на съдебните разноски по настоящото съдебно производство и дължимото адвокатското възнаграждение.

В същото време никой не търси отго­ворност от кмета. Сякаш „тролите" - икономическа полиция, служба за БОП, прокуратура - са затру­пани в пещерата и никой не мисли, дали Цанков е извършил престъпно деяние, изразяващо се в превишаване на права­та си при издаването на акта за частна общинска собственост. Никой не се интересува дали Емил Евгениев Цанков е прес­тъпил закона, като умиш­лено сключва този дого­вор за покупко-продажба, от който в последствие ще произтекат значителни вреди и неблагоприятни последици за община Белоградчик, която представлява като кмет.

Ще завърша с кратък преразказ на края на историята на литературния герой Пел Гюнт. Избягал от тролите, той обикаля света, за да се развлича. Отива и до Мароко. Преуспяващ той посреща на американската си яхта поредните гости. Те го питат как той, простият човек от народа, постига такова главозамайващо издигане. А той им отговаря, че в Китай е спекулирал с църковни антикваряти, занимавал се е с продажба на роби в южните щати на Америка, току-що е продал оръжие на гръцките въстаници. И предлага благосклонно на гостите си заедно да продадат и на Турция, а после да разделят печалбите. Те обаче смутено си тръгват. В края си, когато вярна му остава единствено любимата му Солвейг, Пер се самооприличава на луковица – няма твърдо ядро и е завит от множество люспи и когато обелиш една отдолу е следващата.

ВЛАДИМИР Савов

Задлъжнялост : Неоткриваемият белоградчишки кмет

Сигурно кметът Емил Цанков не носи в себе си мобилния си телефон. Защото е нажежен до червено от звънене на тези, на които управляваната от него община дължи пари. Дълговете, които е натрупал показват, че общината е доведена до състояние на фалит, на несъстоятелност или както щете го наречете. Затова кметът се крие и не вдига телефона си. Открие ли го все пак

човек – той се извинява и обещава. С някои дори подписва схеми за разсрочено плащане. Но вместо да издължи обещаното в новия срок, сякаш за подигравка привежда някаква подигравателно малка сумичка и отново потъва. А за тези, които в своето справедливо възмущение го застъпят по някакъв начин, той се обажда на другите фирми със заканата, че ако не спрат връзките си с „лошите”, то той няма да им плати това, което дължи. И тук държи на думата си – не плаща на съобразилите се с него! По-долу представяме част от справка за дълговете на общината до средата на тази година, като общата им стойност надхвърля 2 200 000 лв. В тях влизат неплатените 1 134 154,74 лева. Да, над милион и сто хиляди лева Цанков не е платил само за чистенето, изнасянето на боклука и озеленяването на града, при това само до края на юни. От тогава работата на фирмите е продължила, защото Цанков е обещавал поне частично плащане, но до края на октомври дългът единствено е скочил още. Не е платено горивото на болницата, а сега идва зима и коя фирма ще рискува с този кмет? Не са платени десетки и десетки хиляди лева за ремонтите на улиците, а гражданите се чудат, защо го няма необходимото

изкърпване сега. Не е платено и на полиция та за СОТ.

За плачевното състояние, до което е доведена общината говори и това, че не са платени дори телефонните разговори на „Виваком”, „Глобул” и водата на ВиК. От юли до днес общата задлъжнялост на Община Белоградчик вече е значително по-голяма, защото Цанков е продължил да не плаща, а да ползва фирмите с поредните си обещания за оправяне на сметките. Дали все още някой вярва, че Емил ще постъпи мъжки и ще се разплати, започвайки от най-важните си длъжници? НИЕ – да!

 

САМО НЯКОЛКО ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК КЪМ 30.06.2010 г.:
ЕКО ТИТАН	722 784,95
ЕКО ХИТ КОНСОРЦИУМ	411 369,79
ЕТ АНТОНИ	36 244,85
ЕТ ЗДРАВЕЦ 2000	25 128,19
ЕТ КИД	74 948,6-8
ВИВАКОМ	25 609,08
ВИДАПЪТСТРОЙ	15 191,00
ВИК	3 206,01
ВИКОМ ООД	178 844,23
ГЕОПРОЕКТ	17 160,00
ПОЛИЦИЯ -СОТ	2057.00
ПРЕМИЕР КОНСУЛТ	1 500,00
ПРИКАЗЕН СВЯТ ООД	9 366,00
ПРОСПЕРИТИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ	101 906,52
ПЪТИЩА - И. БОГДАНОВ	29 500,00
ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ	52250,11

Над 50 000 лева дължи община Белоградчик на фирмата, грижеща се за проходимостта на пътищата

Община Белоградчик има определена готовност за предстоящия зимен сезон, съобщи  Емил Цанков, кмет на общината. Той посочи, че се създава организация по снегопочистване. От 2 години община Белоградчик има неразплатени средства към фирмата, която се грижи за проходимостта на пътищата. "Те са в размер на над 50 000 лева и това затруднява качеството на работата. Трудно е да изискваш от фирма, на която не и е плащано. Това е проблем не само за нас", посочи общинският кмет. Емил Цанков уточни, че когато се определят средствата за зимното поддържане и се разпределят на републиканско ниво се пропуска фактът – територия. "Не се съобразяват с фактора релеф, а нашият район е планински и полупланински. Не малка част от селищата са труднодостъпни. Като цяло този въпрос стои все още нерешен. Надявам се не само да срещаме доброто разбиране, а да бъдат осигурени поне минимални средства, за да не се стига до сериозно натрупване на такива средства", подчерта градоначалникът. 30 000 лева са заделените средства за поддържане на пътищата в Белоградчишко.

относно: статията Ви „Каква е истина­та?" във в. „БЕЛОГРАДЧИК"

                                                                                             ДО

Кмета на община Белоградчик

Копие: Общински съвет – Белоградчик

относно: статията Ви „Каква е истина­та?" във в. „БЕЛОГРАДЧИК", притурка на в. „Видин", бр. 19(58) от 14.10.2010 г.

           Уважеми Господин кмете,

С вълнение очаква­хме и прочетохме статия­та Ви „Каква е истината?" и с надеждата, че поне малко ще оправдаете себе си, за това което се говори в Белоградчик по повод финансовото със­тояние на общината и за действията Ви по повод ремонтите на църквите, центровете за настаня­ване на „деца лишени от родителски грижи" и дру­ги многобройни общест­вени „тайни". За съжа­ление, въпреки че дори си плащате, т.е. ние пла­щаме с нашите данъци и такси за тази „опровер-жителна" статия, ние не намерихме оправдание за дейността Ви.

Вие пишете: „Истина­та е проста и всеки сам може да я разбере". Раз­брахме я, но това не ни успокоява, защото тя е отчайваща!

Истината е, че Вие сте изпълнително-разпоредителен орган на Община Белоградчик, който трябва да работи в интерес на Общината и като такъв, сте длъжни да предприемате дейст­вия за изпълнение на това, което сте се дого­ворили за тези Центро­ве. За това сте там – ДА РАБОТИТЕ В ИНТЕРЕС НА ОБЩИНА БЕЛО­ГРАДЧИК.

Всяко действие, из­вън договореностите и извън интереса на Об­щина Белоградчик, се смята за слабост и корупция! Нямате оправдание за неизграждане на Центровете, защото имате договори за тях, в противен случай изпада­те в неизпълнение на ос­новните си задължения или бездействие, или да го кажем „неефективно управление" или безсто­панственост?! Докажете го, ако не е така!

Останалата истина и за закупуване на терена за единия център за „до 70 хил. лв.", е прекале­но ясна и затова Вие не пишете за нея. Градът е малък и всички се позна­ваме, затова няма как да ги скриете тия неща. Относно това, че Общи­на Белоградчик, няма свободен терен в регу­лация за изграждането на „Център за 10 деца" и „затова се е наложило закупуването на терена" - си е чиста манипулация и, разбира се, отново прозрачна за нас. Има достатъчно свободни терени в гр. Белоград­чик (например: бившата детска градина, терени­те около болницата, „Ча-чин камък" и мн. др.), но така е по изгодно - не за общината. Можете ли да ни дадете пример, дали реално поне 1 имот на територията на гр. Бе­лоградчик е продаден за толкова много пари? Не, защото това не са реал­ни цени, а изкуствено за­вишени. Защо, Господин Управляващ, се спряхте точно на този терен? От­говорете си сам, защото ние знаем!

С нетърпение очаква­ме от Вас опровержение на другите теми (за кои­то се заговори) за Ваша­та дейност, например за църквите в с. Раяновци, Рабиша и др.

И друго, Господин Управляващ на Община Белоградчик, по повод статията Ви във в. „Бело­градчик". В нея си поз­волявате да говорите "... за работата на община Белоградчик, известна със сериозните си по­стижения в областта на социалните дейности"!? За каква социална поли­тика говори­те, като всеки 3-ти гражда­нин е без ра­бота и няма от 3 години създадено трайно ра­ботно място? А все разчи­тате на вре­менни мерки и програми за безработ­ни от БТ и от МТСП, дори си поз­волявате да плащате за написване на проекти, въпреки мно­гобройната Ви админи­страция.

С какво реално Бе­лоградчик се промени в социалната сфера, за­висещо и направено от компетенците на кмета? Колко инвеститори до­ведохте? Колко улици направихте? Защо мла­дото население не оста­ва в града? Какво напра­вихте за децата? Какво доверие има местният бизнес във Вас и защо все други фирми пече­лят Вашите обществени поръчки Каква е истори­ята на местната общин­ска фирма БКСД? Защо пием черна вода? И т.н., и т.н. и мн. др. и др. въ­проси.

Това е, Господин Уп­равляващ.

Никои не търси сен­зации, ние просто си търсим и искаме сво­ето,

това което държава­та ни го дава чрез Вас, т.е. чрез функциите и дейността на местната власт.

Разбрахте ли, Гос­подин Управляващ?! Добрата социална поли­тика, не е да робувате на слабостите си и да рекламирате с огромни разходи община Бело­градчик. Денят и животът на хората не е напълно и единствено свързан, както Вие казвате, „само с туризма" - за опреде­лени хора да, но не и за цялото население.

А и при толкова много туристи и постъпления и високата събираемост на данъците, защо Бело­градчик е с неразплате-ни близо 2 мил. и нещо лв.?

Бъдете здрав и раз­умен в делата си!

От Ваши бивши избиратели

Редакционна бележка:

Писмото бе донесе­но от няколко човека в редакцията, защото не може да намери място във в. „Белоградчик". Публикуваме го със съ­кращения. Цялото е разлепено на няколко места в Белоградчик.

Зелките на тъщата на кмета Емил Цанков търкалят обществените му грижи

Уважаеми журналисти от в. „НИЕ",

В бр. 81 от 25 ок­томври публикувахте статията „Отпор на не­законната сеч", в която описвате как директор­ката на Регионалната дирекция по горите -Берковица спешно прис­тигнала в Белоградчик и с кмета Цанков провела срещи в общинския цен­тър и в селата Салаш, Ошане и Раяновци. Но малко хора знаят причи­ната да бъде доведена директорката на горско­то Ваня Каменова точно сега в Белоградчик. А причината са

зелките на тъщата на кмета Цанков!

Циганите-дървари, които с коне със сама­ри свличат трупите от планината до местата, където да се натоварят в камиони, обикновено вечер остават животни­те да пасат безпризорно. Не знам вълците не обичат ли конско месо, но поне засега не напа­дат товарните животни и те цяла нощ потроп-ват с копита из горите или улиците на селата. Така, в петък, 15 октом­ври, коне на цигани-дър-вари взели че влезли в Салаш точно в двора на тъщата на кмета на об­щина Белоградчик Емил Цанков. И изпотъпкали зелето й.

Тъщата поискала от дърварите за компенсация да й докарат пет кубика дърва. Но като чули кол­ко иска заради една каца зелки, те й отказали. И ето какво стана след това: още в първия работен ден на следващата седмица по инициатива на Емил Цанков пристига в Бело­градчик директорката на Регионалната дирекция на горите - Берковица. Тутак­си са извикани на среща.

 

Докато г-н Емил Цанков провеждаше срещата  в Младежкият дом в гр. Белоградчик в зелените площи между не го и четири звездният хотел "Скалите" необезпокоявано си пасяха коне. На гражданите на Белоградчик ни писна от лицемерието на Цанков, който не се интересува от нищо друго освен от собствените си интереси, нарцисизъм и лични вражди с набелязани от него граждани.

Проблемът с пуснатите безстопанствено домашни животни е много по-сериозен дори по селата човек не може да види гледка като тази. Коне, прасета са редовна гледка по улиците на Белоградчик наред с мръсотията и дупките по улиците. Но кмета Емил Цанков си затваря очите с цел да не се конфронтира с гласоподавателите си от ромски произход. Благодарение на нехайството му градът ще се превърне в отлична туристическа дестинация на селски туризъм.

 

Как Емил Цанков и „Валдо Клюнков и сие" изкълваха парите от черквите в Белоградчишко

*Строители и общинари без свян от хо­рата и без страх от Бога прибират в джобо­вете си стотици хиляди лева, лъжейки, че са извършвали ремонти на божи храмове

*И става чудо - кметът Цанков и негови служители проглеждат, отивайки в черква­та в Раяновци

Как ли би изглеж­дала черквата „Св. св. Кирил и Мето­дий" в с. Раяновци, ако строителят „Валдо Клюнков и сие" бе вложил всичките дадени му безконтролно от Община Бело­градчик 122 хиляди лева? От тях той обаче реално влага едва 57 хиляди.

Не може да не се при­знае на белоградчишкия кмет Емил Цанков, че умее да използва ситуациите. Така след една-две бури в края на 2007 г. той успя­ва да представи нещата така трагични, че държавата отпуска на общината над поло­вин милион лева за въз­становяване на „жестоко" пострада­ли сгради от природната стихия в Бе­лоградчишко. Пиша в ка­вички „жестоко", защото всъщност всеки може да види, че фактически са преведени пари не само за отстраня­ване пораже­нията, а за цялостни ос­новни ремонти и за пълно подновяване на сградите, терените около тях и огра­дите им.

Но видят ли се списъ­ците с платените СМР за „възстановяване", всеки ще остане с впечатление­то, че не буря и не ураган са вилнели над Белоград­чишко, а направо е пре­минало торнадо от най-висока степен. Поне това показва плащането за ця­лостна направа на съвсем нови покриви, пълните измазвания на вътреш­ността на сградите, изра­ботването на нови цимен­тови подове и изолации, смяната на всички врати и прозорци, прокарване на водопроводи и електрифи­кация, поставянето на те­ракоти, дворови настилки и огради. Но, няма лошо, ако за това са взети пари­те. Ала не! А колко работа за платено­то действително е извършена, ще се разбере по-долу. Интересно е, че няма човек от държавните ин­ституции, който да про­вери наистина ли е имало такива поражения от вя­търа през декем­ври 2007 г. Още по-интересно е, че никой в Меж­дуведомствената комисия по въз­становяване и подпомагане към МС не се е за­мислил каква е тази атеистична природна стихия, която строго изби­рателно е напад­нала и сринала до основи един­ствено божи хра­мове - черквите в няколко отдалече­ни едно от друго села и джамията в общинския цен­тър. И защо в съ­щия момент нито една къща плетарка или дори нито една плевня не са пострадали, за да се иска възстановяването им. Изключение правят и без това нуждаещите от дребен ремонт две сградички на кметства и изплатеният като нов по­крив на сграда в с. Праужда, който обаче стои с не подменен, както се казва и с един пирон. Подобно е положението и с Физкултурния са­лон на училището в Белоградчик.

Там вятърът наистина е отпрал 5-6 ондулинови листа от направения скоро преди това покрив по проект „Красива България". Но Междуведом­ствената комисия без да погледне, дава пари на общината не само за тези 15-ина квадрата от наистина паднали плат­на, а за смяна на новия ондулин по почти целия покрив (375 кв. м) и за значителна подмяна на съвсем неотдавна на­правената и немръднала покривна конструкцията. Поне за всичко това е изплатено от общината на фирма, която явно е работила само по време на безлунни нощи, защо­то никой от училището не е видял да се носят и коват топове покривен материал, нито да се ре­жат и коват нови греди и дъски. А и всеки, който хвърли поглед към вър­ха на салона, и без да е строителен специалист, може да види сменените 15-тина квадратни метра ондулин. И толкоз.

Платените от Общи­на Белоградчик няколко хиляди лева за несъ­ществуващия ремонт на покривите на сградата в Праужда и на училищния спортен салон обаче са нищо в сравнение с стотиците хиляди лева, получени само от едната от фирмите, ко­ято „възстановява" по­вечето от черквите. Това е СД „Валдо Клюнков и сие". Дружеството е вписано в търговския регистър на софийския съд, а седалището й е в Ботевград. Фрапиращо обаче се набива в очи, че Клюнков печели търг след търг именно в Бело­градчик. Така дружество­то прави проектиране­то на единия център за настаняване на сираци, от който продължават да стърчат само основи­те (виж в миналия брой „Център на безгрижието две"). След това спе­челва да извърши СМР (строително-монтажни работи) за възстановя­ване на черква с камба­нария „Св.св. Кирил и Методий" в с. Раяновци. След като претупва ра­ботата (неизвършвайки нито частичка от пове­че от половината дого­ворирани дейности, но взема парите за всички дейности), независимо от това после му е до­верено „възстановява­нето" на черквата „Св. св. Константин и Елена" в с. Гранитово. А, между другото, на „Валдо Клюнков и сие" е поверен и ремонтът на покрив на кметство и салон в с. Пролазница, както и възстано­вяване на сградата на кметството в с. Крачимир.

Догово­рът за стро­ителството на черквата в Раяновци е склю­чен на 5 сеп­тември 2008 г. Общатата стойност е 117 049 лв. и 53 ст. (факсимиле 1), като Община Белоград­чик плаща авансово на Клюнков 58 514, 76 лв. по фактура №34 (Факсимиле 2).

Тук ще направя едно малко отклонение, за да изразя удивле­нието си, че така­ва „мощна" фирма, регистрирана през 1990 г., през септем­ври 2008 г. е стигна­ла за толкова дълго време „работа" до нищожната бройка от 34 издадени фак­тури! Впечатлява, че на 8.10.2008 г. за аванс по друг дого­вор с кмета Емил Цанков тя издава фактура №36, а на 1.12.2008 г. изда­ва №44 и №45. На следващата година на 28 април - по пореден договор с Цанков фирмата из­дава на Община Бе­лоградчик фактура №54, а на 2 ноември фактура №67 и т.н. (Факсимиле 3). 

Това навежда на мисъл­та, че Клюнков прио­ритет е да получа­ва пари от Община Белоградчик.

При това без много-много работа - например за пла­тените му много над чет­върт милион лева (306 519.59 лв.!) е свършена работа едва за полови­ната пари. Защото общината му е харизала  на далавера повече  от  150 хил. лева. Яко, нали?

Да видим как става това. След като Емил Цанков и Валентин Клюнков подписват седемстраничен договор за ремонта на раянов­ската черква, веднага е преведена многохилядната авансова сума. Започва напълно без­контролна работа. Из­глежда в общината ги интересува само това да превеждат стриктно пари на изпълнителя, а не поглеждат, че в договора има цяла глава „Приемане на работата".

Там, в чл. 4.1. изрично е посочено, че приемане­то на извършената рабо­та става като се описва не само количеството на СМР, но и качеството на работата и вложените материали с предста­вяне на сертификати за всеки от тях. В чл.4.2. пък е записано, че „Въз­ложителят може да откаже да приеме отделни СМР, ако открие същест­вени недостатъци".

Никой обаче не само не открива недостатъци в работата и в качест­вото на материалите, ами дори не гледа дали по много записани дей­ности се влагат каквито и да е материали и дали въобще се извършват определените СМР. Ни­кой! Въпреки че в чл.7.4. е казано: „Възложителят се задължава да осигу­рява за своя сметка свои упълномощени пред­ставители (проектанти, инвеститорски контрол, строителен    надзор и др.)"

Контрол обаче - от­никъде никакъв!

Когато във фирмата „Валдо Клюнков и сие" си наумяват, че са свър­шили работата, се из­готвя Протокол образец 19 №1 от 1 декември. В него е казано, че въз­ложителят е проверил и приел всички строител­но-монтажни работи на стойност 117 049,53 лв. И това е удостоверено с подпис на приелия обек­та служител Венцислав Вътов и личния печат на кмета (Факсимиле 4).

Всичко е прието без­апелационно. В община­та никой не поглежда не само самия обект в какво състояние е, но и кален­дара. Да, не е нужно да се ходи „чак" до Раяновци, за да се отвори договорът от 5 септември и да се види, че срокът на изпълнение е точно 58 дни, след което има санкции за забавянето (според чл.10.1. „в раз­мер на 1% на календа­рен ден от стойността на договора за просрочен ден" или за всеки ден за­къснение по 1170.49 лв.)

Има закъснение, ама ето че няма. И ма­кар че обектът е преда­ден не след 58 дни (на 2 ноември), а чак на 1 декември, никой не ми­сли да прави отбивка и на лев от договорените пари. Дори обратното - на 20 ноември кметът Ем. Цанков и В. Клюнков подписват анекс за още 4 825.47 лв. за до­пълнителни СМР - озе­леняване, водопровод, вертикална планировка и циментови пътеки в двора (Факсимиле 5). 

Парите са платени вед­нага след издаване на фактура от 1.12.2008 г. Община Белоградчик изплаща окончателно и цялата сума с платежно нареждане от 2.12.2008 г. (Факсимиле 6).

По договор, при под­писването му, изпълните­лят е представил „парич­на сума или безотказна и неотменяема банкова гаранция за добро и ка­чествено изпълнение на работите в размер на 5% от договорената цена (или 5852 лв.). Според чл. 8.3. „Гаран­цията за добро изпълнение

освобождава от възложителя в едномесечен срок от подписването на протокола, удостоверя­ващ окончателния прием на обекта при липса на направени възражения". И тъй като ръководство­то на общината без въз­ражения е платило до стотинка, отчита поредното си велико богоугодно дело.

Само че ...

Само че хората за­почват да говорят, че го­ляма част от платените работи не са извършени и всички в общината си затварят очите, а които все пак гледат какво ста­ва, не смеят да се обадят. Заваляват много­бройни сигнали до МВР и Прокуратура. Най-чес­то сигналите са аноним­ни, защото хората се страхуват, но законът повелява прокуратурата да реагира и на такива. Най-сетне тази година започва ня­каква вяла проверка, която се протака и до днес.

Но кметът Цанков научил изведнъж за това - не за провер­ката, а че има „ня­какви" неизпълнени СМР на всички обек­ти - назначава ко­мисия да констатира какви са ги свършили там. И о, чудо!!!

Чудото на черк­вата в Раяновци

Отишлите служи­тели изведнъж прог­леднали. И вече за­белязват, че няма и помен от отчетената от строителя „направа на покривна конструкция на сградата и подмяна на компрометираните греди и ребра", за което са пла­тени от общината 2856 лв.; няма и следа от „покриване с нови керемиди тип „Брамак", за което са изплатени 4565 лв.; няма и следа от „грундиране на дървени детайли" на стойност 1092 лв., нито има „възстановяване на обшивка с иглолистни летви по сводест таван под клещови форми" на стойност 3136 лв. Даде­ни и съответно взети са и парите - 2257.80 лв. -без да е направена „то­плоизолация 8 см върху бетонова настилка", дру­ги пък 539.60 лв. са при­брани без „покриване с мушама с един пласт воалит със залепване".

Прогледнали, общинарите забелязали, че старите прозорци и вра­ти си стоят непипнати и съответно не е направе­но нито едно „изваждане на прозорци и врати от зид - всички видове"; няма никаква „доставка на врата от масивен дъб и на дъбов прозорец" (за което са дадени 1940 лв.), нито на врата 150/200, нито и на един от отчетените за докарани 13 про­зореца, нито пък са монтирани. И пр. неизвършени, но платени дей­ности.

Вече проглед­налите и с най-широко отворени очи не могли да видят и следа от „изработка на ка­менна чешма с корито (за 1800 лв.), нито от „из­работка и монтаж на пергола около чешмата и входа (за 1050 лв.); не се откриват ни­къде уж доставе­ните и монтирани 4 полилей за 292 лв.! Няма ги и уж облицованите и обработени ка­менни стъпала на входа!

Маже би най-смайващо е, ко­гато   хората от комисията уста­новили, че в    черквата няма пред какво да се пре­кръстят, защото не съществу­ва иначе приетата и за­платена с 2260 лв. „изработка на нов иконостас и подходящо аранжиране в него на съществуващи икони"!

Накрая изчислили, че от преведените от общи­ната 90 156.52 лв. за ре­монт само на църквата, реално свършената ра­бота е едва за 43 073,60 лв.!!!

При това в изготве­ната от проверяващите Сравнителна таблица въобще не става дума за качеството на работата и на материалите, кои­то все пак са вложени.

В нея се посочва един­ствено заплатената, но несвършена работа. Как­то например, че е платено за направа на външна гладка варо-циментова настилка върху 412 кв. м, а има едва 250 ква­драта, от което са „гуш­нати" „скромните" 1944 лв. Същото е и при очук­ването на вътрешната стара мазилка - вместо 490 кв.м изпълнителят е обработил 250 кв. м и е грабнал паричките от разликата. И т.н.

Ами за камбанари­ята? Там също няма прошка...

Със спокойствието, че от общината никой не смее да отчита ре­ално какво е направено,

надписването е в пълна сила и тук. Няма я дър­вената покривна кон­струкция на звънарната, няма ги новите кереми­ди „Брамак", няма ги металните стълбища и площадки, няма я металната ажурна вра­та, но за всичко са да­дени парите, като че ги има. Е, камбаната е почистена, за което „честно" са получени цели 470 лв. А от при­етите и платени други 1072,76 лв. за 16 дей­ности по Електроза­хранването, реално са доставени само 30-тина метра кабел на стойност 88 лева. И нищо повече!

Изглежда на опре­делен човек в общи­ната и на хората от фирмата на Клюнков им се е сторило

недостатъчно награбеното и го за­кръглили с неизпълнените дейности от анекса. От договореното в него възстановяване на 20 м водопровод и на 80 м циментови пътеки има само 70 м пътека, а така „належащите" в послед­ния момент вертикална планировка и озеленя-ванене са платени без да е изравнено и едно камъче, без да е заса­дена и една тревичка. Равносметката и тук е както при другите рабо­ти: от признатите за ви­сококачествено изпълнени дейности по анекса за 4825,47 лв. реално са извършени работи за 2335.20 лв.

Независимо от всички тези нарушения под­писалия приемателния протокол Венцислав Вътов до вчера (6 октом­ври) не е уволнен! Стои непоколебимо на място­то си след като е приел и ремонтите на черквите в Гранитово, в Рабиша и другите обекти, къде­то безобразията са още по-по-големи! Но за тях - друг път.

ВЛАДИМИР Савов

ИзкушеНИЕ

за размахване на член

Коментар на напи­саното по-горе няма да правим. Всеки читател от „камбанарията" на своята „черква" може да опрощава или обвинява когото си ще. Но, след като с работата и пла­щането по тази черква Изпълнител и Възло­жител са се изгаврили с цялото ни общество - и от религиозна, и от морална, и от законова гледна точка, „НИЕ" не можем да се въздържим да не се включим в нару­шаването на договора между тях от 5.9.2008 г. В него са записали чл.11.2., който изисква строга конфиденциалност. Сиреч пазене на тайна за всичко, свър­зано с договорките по тази обществена по­ръчка.

НИЕ обаче сега им размахваме члена, в който е записано: „ИЗ­ПЪЛНИТЕЛЯТ няма право без предварител­но писмено съгласие на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ да раз­крива по какъвто и да

е начин и под каквато и да е форма договора или част от него и вся­ка информация, свърза­на с изпълнението му, на когото и да е. ВЪЗ­ЛОЖИТЕЛЯТ гарантира конфеденциалност при използуването на предоставени от из­пълнителя документи по договора, като не ги предоставя на трети лица".

Да, обаче „НИЕ" раз­полага с пълната доку­ментация, съставяна и от Изпълнител, и от Възложител и вече я прави обществено дос­тояние.

Коя ли от двете страни е нарушила чл. 11.2.? Не знаят ли ка­заното от Бисмарк: „Тайна, която я знаят двама, не е тайна!" ? Особено за в. „НИЕ"!

Белоградчик фалира

За изграждане на Център за настаняване от семеен тип кметът на Бе­лоградчик Емил Цинков купува терен на фантастичната цена от 70 000 лв., при условие че същият имот само пре­ди половин година е бил купен, едва за 6 000лв. За строителството на цен­търа през 2008 год. общината получава целева субсидия от Правителството и с нея е платен аванс не фирмата из­пълнител "Топ инженеринг". Сумата е 129 000 лв Срокът на строителство е 8 месеца. През пролетта на 2009 г. на обекта продължава да.има само .изкоп, наричан от жителите на Бело­градчик "Цанковата дупка", общината превежда на строителя още 80 000 лв. Едва това лята е излята основната плоча (виж снимката) и обектът отново е зарязан. Интересно е и че останалата за довършва­нето на обекта крупна суча, изразяваща се в шестцифрено число, липсва в целевата сметка на белогадчишка община.

Независимо от невероятните при­родни и исторически дадености на тери­ториите на Видинска и Белоградчишка об­щини, животът на хо­рата в тях става все по-тежък, западането им - все по-отчайващо. След фалита, до който доведе Видин кметът му Румен Ви­дов, сега в подобен финансов колапс е и Белоградчик.

Да, финансовото състояние на Община Белоградчик е трагич­но. За първото полугодие на тази година не-разплатените разходи са достигнали космическата (за община с подобна го­лемина) сума от над 2 ми­лиона и сто и осемдесет хиляди лева! Това е точно двойно повече от събра­ните собствени приходи през цялата минала годи­на. А спрямо събраните от кметската администрация за цялото първо полуго­дие на т.г. едва около 700 хиляди лева, дългът на общината е повече от три пъти. Така че кметовете на Белоградчик - Емил Цан­ков и на Видин - Румен Видов стават пословични в Националното сдруже­ние на общините в Р. Бъл­гария заради неумението си да управляват финан­сите на поверените им те­ритории.

По-рано зам.-министърът на финансите в спе­циално писмо до кмета Емил Цанков го съветва: „Обръщаме внимание, че съществува тенденция за натруп­ване на просрочени за­дължения на общината, които към 31.08.2008 г. са в размер на 504 хляди лева. Това предполага преразглеждане на из­вършването на разходи и тяхното приоритетизиране, което следва да бъде съобразено с възмож­ностите и потребностите на общината. Към същия период на миналата година (при кмета Л. Антов - бел. на автора) общината не е отчитала просрочени задължения, а в края на 2007 г. те са 144.3 хиляди лв."

Това го пише през 2008 г. тогавашният зам.-министър на финансите Кирил Ананиев. В няколкостраничното си писмо той най-добронамерено съветва Цанков: „Доброто планиране и изпълнение на собствените приходи в бюджета също е от значе­ние за успешното финан­сиране на местните дей­ности. Данните за отчета на касовото изпълнение на Община Белоградчик към 31.08.2008 г. обаче показват голямо неизпъл­нение на местните прихо­ди спрямо уточнения план за годината - едва 32%. В тази връзка се налага в бъдеще да се прави по-то­чен експертен анализ на постъпленията и те след­ва да бъдат залагани по бюджета в реален размер, за да се планират корект­но и разходите... Необхо­димо е общинското ръко­водство да спазва строга финансова дисциплина и да съобразява извършва­ните разходи".

Забелязвате, че от из­бирането му за кмет през октомври, Цанков до края на 2007 г. бързо натрупва дълг от около 150 хиляди лева, следващата година прави нови още по-круп­ни и по-крупни задълже­ния, за да достигнат до 30 юни 2010 г. близо 2,2 млн. лв.(колко е добавил до този момент, още не е известно)!

Така че вместо да си вземе поука от съветите на Ананиев, кметът Цан­ков харчи (най-често за куха показност) на воля и без особено замисляне. И затова всяка следваща го­дина в бюджета на общи­ната залага все по-голям .кух обем", т.е. залага раз­ходи, които много добре знае, че е невъзможно да покрие с реално събира­ните приходи. Така, през тази година му се е при­искало да изхарчи около 3 милиона лева от местни приходи, въпреки че реал­но може да събере най-много милион, милион и нещо - през миналата го­дина администрацията му едва достига 1,1 млн. лв. Общинските съветници обаче, също както тези във Видин, без да се замислят над тази явна истина (или по някакви партийни или строго лични съображе­ния) гласуват кметските бюджети и така ги оневи­няват за лудото харчене, за което иначе би им била потърсена отговорност от прокуратурата.

Всъщност прокурату­рата обаче страхува ли се, или най-малкото не желае да започне сериозно раз­следване на допуснати закононарушения на два­мата кметове, за да няма излишни главоболия?! Тя предпочита да вдига шум с несъществуващи или някакви кокошкарски дея­ния на други техни колеги - например изправи пред съда предшественика на Емил Цанков - Людмил Антов, защото е разпоре­дил да се асфалтира път, (а не е присвоил едни ос­таващи от друга дейност 100 хиляди лева), но Ан­тов бе напълно оневинен от съда; например сега преследва ружинския кмет Ванков, защото не е от управляващата партия. Поне така е до този мо­мент.

Дали Видинската ок­ръжна прокуратура ще от­каже отново да образува наказателно преследване на хора, работещи в кмет­ската администрация на Община Белоградчик, не знаем.